Занимавам се с ужасно много неща. Добре, че поколението ни е такова, че пишем мейли, говорим по телефона и с крайчето на окото следим RSS новините, докато колежката до нас ни задава въпрос, на който смогваме да отговорим затиснали с другата ръка слушалката. Правим много неща и едновременно. Иначе 24-часа не биха ни стигнали.
Аз някакси намирам време да пиша и стихове. Или те намират начин да излязат от мен. Борим се взаимно с липсата на време и желанието им все пак да грабна химикала и да ги напиша. Посвещавам ги на любими хора и топли моменти и ги намирам в джоба на старото яке върху салфетки. С някои от тях много се гордея, с други не толкова. Ако приемем, че това е една истинска връзка, може би те се гордеят с мен. Така или иначе любовта ни е взаимна и истинска.
Ето и част от нея:
- Иглолисти
- Фанданго
- Дано не личи
- Пети
- Наужким
- 73
- Ако някога
- Търся Лъв.
- Приказка
- Между “А” и “Я”
- Любов в буркани
- Половинки
- Сърце
- Сърцето на Мила
- Ти си тук
- Ти си дете
- Криза
- щастлива.
- Две ръце
- Д. Точка
- Сън в дима
- Нужни
- Две чаши
- Пъзел
- Снежна песен
- (От)търсих се
- Опитах
- Героиня чужда
- Търсен в ноти
- Хартиени спомени
- Тысячу лет
- пусто (по русски)
- Повторение
- Уникално
- Първото писмо
- Няма време
- Стаята
- На свещи
- Нощен разговор
- Майска среща
- Сбогом*
- Другата “аз”
