Bye-bye, 2010 …

Сигурно не знаете, че Русия си има собствен Facebook, който носи гръмкото име „В контакте”(ВК). Не че хората са бръкнали в контакта, те просто „комуникират”, така да се каже.

Та в тази звучна мрежа аз нося още по-звучното име „Счастливая Настя”. Вече 2 години, аз категоризирам себе си като щастлив човек и макар да е имало мимолетни желания да сложа едно „Не” отпред, те бързо са утихвали.

Обичам живота си и хората в него. Искам те да го знаят и да го усетят, искам, но не винаги успявам да кажа нещо по-разумно от „Обичам те” и да се усмихна. Както само аз си мога. Тази година си замина и не съжалявам за нито един ден, за нито един час не съжалявам дори….

Та във ВК – преди два години направихме Новогодишен лексикон и тази година си спомних за него. Ето го моето ревю 2010:

Среща (на годината): Украйна. Среща с две приятелки, чиито легла стояха до моето в яслите и детската градина, с които бяхме заедно в първи клас и които ми пишеха трогателни писма, че им липсвам, когато заминах. Не се бяхме виждали 7 години. И двете са омъжени, едната с 2-годишно момиче, другата в 5-тия месец. No comments!

Ден (на годината): 10.10.10. Просто, защото в този ден се чувствах обичана, както никога. Благодаря ти!

Приятел (на годината): Александър Кръстев. По свое или по мое желание мина през цялата година с мен. Мина през всичките ми сполучливи и нетолкова връзки, проекти, мечти и сбъднати надежди, изтърпя ме и винаги ми даваше правилен съвет.

Благодаря, Ал, ти си истински Човек!

Приятелка (на годината): Емилия Цветкова. Защото ме научи да „дишам” отново. Обичам те, миличка!

Запознанство (на годината): Велизар Велков. Защото оставаш загадка за мен и до ден днешен. Както и аз за теб, дарлинг!

Сбирка (на годината): Четатон. Тук няма две мнения!

Дума (на годината): Любов. А тук коментарът е излишен …

Филм (на годината): Eat. Love. Pray. Категорично!

Книга (на годината ): Емине на Теодора Димова. Защото ме измъкна. Буквално.

Среща с писател (на годината): Бегбеде е София!

Концерт (на годината): Енрике! Енрике! Енрике!

Фестивал (на годината): Spirit of Bourgas. Просто не мога да го подмина, но не мога и да махна Енрике беше твърде хубаво на двете места.

Наско, Миро, Евче, Лори, благодаря ви!

Смешна трудност (на годината): Изпита при Нейкова и всичкото тръшкане покрай него.

Сериозно нещастие (на годината): Смъртта на дядо …

Комлимент (на годината):

Днешния е най-пресен:

„Ти си наистина уникален човек. Уникален, не в онзи банален смисъл, а уникален по своята същност. Усмихната, красива и позитивна около теб витае толкова положителна енергия, че 3 минутно засичане с теб във вече бившата кухня на офиса ни е в състояние да оправи настроението и на най-сдухания човек. ”

Благодаря ти, Данчо! Наистина ме накара да се почувствам много, много по-добре!

Проект (на годината): Радио Реакция!!!!! Ня маме пари, но имаме комплекси, дет се вика

Сбъдната мечта (на годината): Да открия себе си. Успях! Въпреки хаоса и безкраиността на задълженията, някак успях да направя и това.

 

Подкрепа (на годината): Когато в 10 часа вечерта Шошо ми местеше багажа в новия апартамент. Човече, ти си уникален! Обичам те!!

Рожба (на годината): http://avr1lka.wordpress.com/

„Любов” (на годината): „Аз чета – сайтът за твоята книга”. Абсолютно! Твърдо! И безапелационно!

Напитка (на годината): Бяло вино.

Откритие (на годината): Че от бялото вино главата боли много. Ама наистина – МНОГО!

Ястие (на годината): Препечена филийка черен хляб, паста Песто, нарязани домати, Благоевград … Усмихнати Емилия и Тани насреща!

Победа (на годината): Над себе си.

Мач (на годината): Настя vs. килограмите = 0 : 1

Гордост (на годината): Турнето на малкото ми братче! Жека, ты моя радость!!!

Гордост No 2 (на годината): “Аз чета с Настя” (inlove)

Гордост No 3 (на годината): Литературен Клуб

Роман (на годината): В книжния и преносния смисъл носещ заглавието „Сем. Книголански”. Така и не разбрах как преебахме текстовия файл …

Има един руски обичай в 11.30 пишеш 3 желания на малко листче хартия и го изгаряш. Някои странни издивиди изпиват пепелта заедно със шампанското. Аз не стигам до извратеността да изям мечтите си, но първата част от “обреда” ще направя довечера. Вярвам и опитът показва, че тези 3 желание се сбъдват. Стига да го искате много, много да вярвате в тях и да работите още повече.

Знам, че всичко ще ви се нареди, ако има нещо, през 2011 пак ще бъда тук. С вас. И моля ви, както казва Ицо: „Не вървете сами, тъжно е.”

Обичам ви,

Настя