чийто номер съм набирала толкова пъти
Ако някога стане ти тъжно
и в мъглата не виждаш лъчите.
Ако пак се почувстваш ненужен
и самотно един сред тъпите.
Ако някога тихо говориш,
а не слуша те никой насреща.
Ако някога жадно се молиш,
но молбата се губи гореща.
Ако някога буца във гърлото
ти заседне, така – без причина –
набери моя номер ти в тъмното,
нека просто мълчим си двамина.
Ако някога нямаш идеи,
нямаш сила, смелост и вяра,
Набери ме и ще ги намерим
със любов затаена без мяра.
Аз си тръгнах сега, но помни ти
всичко що ти казах по-горе –
в тъмното, мълчаливи минути,
те са щастие. Мое. И твое.
Фото: Megan Breukelman
