28 декември 2011г.
00:58ч.
Не мога да се откъсна тази книга! Трябва да ставам за работа след точно 3 часа и 2 минути, а не мога да извадя от ръцете си най-новата книга на Айн Ранд издадена тези дни (всъщност вчера!) – “Романтически манифест”. Не знам как да се боря със себе си. Всяко следващо изречение дава отговори на терзаещи ме въпроси, всеки следващ абзац изказва просто и ясно моите собствени объркани в кълбо мисли и разсъждения. И главното, всяка следваща страница дава някакъв уют, че твоя начин на мислене е правилен. Поне за Айн Ранд.
“В случая аз говоря за любов в сериозното значение на този термин – за разлика от повърхностните увлечения на онези, чието усещане за живот е лишено от каквито и да било последователни ценности, т.е. от каквито и да било дълготрайни чувства с изключение на страха. Любовта е отговор на ценностите. Човек се влюбва именно в усещането за живота на другия – в този основен сбор, тази фундаментална позиция или начин за справяне с битието, който представлява същината на една индивидуалност. Човек се влюбва във въплъщението на ценностите, формиращи характера на другия, които са отразени в неговите най-широки цели или в най-дребните му жестове, които създават стила на душата му – индивидуалния стил на едно уникално, неповторимо, незаменимо съзнание. Именно собственото усещане за живота изпълнява ролята на това, което избира, и то откликва на онова, което разпознава у личността на другия като своите собствени убеждения (макар че те не са без значение); въпрос е на много по-дълбока, съзнателна и подсъзнателна хармония.”
Из “Романтическия манифест”, Айн Ранд
Уау!!! Не знам как си оцеляла след този… задъхващ се текст . Единствената възможност ми се вижда да си си повтаряла “дишай, само дишай” докато си писала, а когато си приключила да си изтичала бързо до кварталното магазинче (с някакво дебилно име най-вероятно… “Мадрид” примерно (да живеят интербригадистите (колко обичам да отварям скоби в скобите….. типично българско е хаха) ) или “ДжордоВас”), да си си взела една двулитрова Каменица тъмно (ммммммм прекрасен спомен от родината) и да си отпила дълбока, ама много дълбока глътка. Ако не си – бягай бързо. Страхотно е, че има неща, които ти харесват в България. Още по-добре е, че има много, които не ти харесват. И дълго време вече живееш там и знаеш езика. И не се обиждай, но за да опознаеш България и българина имаш нужда от външен поглед, защото България от около 15-20 години е инкубатор… обективността се постига, когато излезеш от него поне за малко (година примерно). Та, препоръчвам ти трета държава.
PS – на българина не му липсва самочувствие (точно обратното). На него от векове (с изключение на един светъл отрязък от около 60 години, който бе затъмнен бързо от експортния продукт на болшевиките) му липсва чувството за лична отговорност, което да подплътява самочувствието, което ние имаме по рождение. Самочувствието на нашественици.
Много емоция, много нещо.