Силната жена не е тази, която тропа по масата и взима решения.
Тя е тази, която знае защо ги е взела.
Има едно такова странно понятие “избрана самота” и колкото странно е то, толкова рядко го разбират. Избраната самота е, чувството, което усещаш, когато съучениците ти отиват да пушат трева зад даскалото, а ти оставаш да се мотаеш в коридора, защото осъзнаваш, че това не е правилно. Дори не знаеш защо, просто знаеш, че не е. Избраната самота е, чувството, когато колегите ти се втурват в стаята на общежитието ти с крясъци: “Аре към “33″, а ти местиш поглед от тях към книгата, която лежи в скута ти и казваш спокойно “Не, благодаря”. Не защото не обичаш да танцуваш, а защото осъзнаваш, че онова, което ще се случи в “33″ ще бъде неправилно. Избраната самота е, чувството, когато излизаш с обещаващ младеж и на 5-тата минута минаваш на режим “Кимай и от време на време повтаряй “Да”. Просто защото осъзнаваш, че всичко което той иска е да покаже колко е умен/важен/богат/или прост и вие нямате абсолютно нищо общо. А един за друг вие сте неподходящо и неправилни.
В избраната самота има някакво достойнство. Възможност за лично решение, мнение, избор ако щеш. Но колкото и избрана, и достойна да бъде, чувството си остава самота. А колкото тежко и самотно да е – поне не е неправилно.
