“Сърцето има свой разум, който разумът не познава.”
Паскал
Кой как мисли не ми е много ясно. Виждам само, че резултат от различното мислене е пагубен за много проекти, идеи и сърца. Виждам още, че въпреки осъзнаването на различията, ние отказваме да го признаем. Колко по-лесно би било просто да кажеш “Да, разбирам и приемам мнението ти” и наистина да го направиш. Но не! Егото е човещинка и ние продължаваме да вярваме, че нашето мнение е наистина правилното. От друга страна, ако не вярваме на себе си то на кого? И тук дори социолозите с техните безкрайно нужни анализи няма да ни помогнат. Човек не обича да греши. Той иска да бъде прав. И неговото мнение да бъде онова, което е правилно и което тласка напред един проект, идея. Или сърце. Ирационално е мислене на сърцето ни. Това е отговор на всеки въпрос “Защо?”. Защото е такова. Ирационално.
Питам се какво би се случило със света, ако всички мислехме еднакво?
А ако думите “Да, разбирам и приемам мнението ти” бяха истина?
How free is you mind?
