Анаколута – изменение на граматическата конструкция на израза поради бърза смяна на мисълта или на намерението ни. Мисълта започва да се изразява по един начин, с едно намерение, което се прекъсва и завършва по друг начин, с друго намерение. При това “нетърпение на мисълта” се получава граматичен хибрид, една смесена граматична конструкция – с едно начало и друг край. Например искаме да изразим личното си мнение, първият израз, който ни идва наум за задоволяване на тази езикова потребност, е аз мисля. Но много бързо сменяме намерението си и решаваме да използваме израза струва ми се. В резултат се получава съвсем некоректния хибриден израз аз ми се струва. Такава рязка смяна на конструкцията на израза е нежелателна.Източник: “Популярна реторика”,
проф. Боримир Кръстев
