разкази

Телефонна война

 “Неговите смс-и тя четеше особено бавно. Не, тя съвсем не разтягаше удоволствието да чете една по една буквите, събирайки ги в срички, тя просто не можеше да повярва, че името му е изписано на дисплея.

Схемата беше пределно проста. Всеки път щом видеше името му, тя се стъписваше. Дълги пет секунди, не мърдаше изобщо, след което пристъпът на малоумие се заменяше с решителност. Тя бързо прочиташе съобщението му и натискаше червеното копче, т.е. “излез”. Поглеждаше умно встрани, сякаш не знае какво е това мобилен телефон въобще и няма никаква представа как се използва това нещо и започваше да си тананика някоя “философска” песен с текст от типа “тра-та-та ля-ля-ля”.

Десет минути по-късно, ръката й, сякаш отделена от тялото, сама посягаше и взимаше телефона. С шумна въздишка тя отваряше папката “Съобщения” и го прочиташе, потопена в ужасното чувство на крадец.”

/Прочети/

Фотографът

– Не ме търси! Не ме търси, чуваш ли!!! – удължаваше гласните тя, крещейки към угасналия дисплей на телефона.

В тишината се чуваше ремонтът на третия етаж и глухите звуци на затворен телефон. След няколко мига се чуха и сподавени ридания. Виковете на яростта се превърнаха в отчаяна слабост, изразена единствено в ритмични подсмърчания.

– Как можа? – питаше се на глас. – Как можа да се забъркаш с този смешник? Фотограф ми бил…”

/Прочети/

Размисли на… хамстер

“Значи, аз съм хамстер, нали. Знаете ме, едно малко и не-много-умно животинче. Та аз съм такова. Хамстер. Нали.

И тичам. Значи, аз много тичам, да ви кажа. Всеки ден, както се казва. А бе какво всеки ден, всеки час, минута, секунда. Така са ме учили още, докато бях малко хамстерче – да тичам. И аз така съм се научил – да тичам. Всеки ден, час …, нали. И така. Така минава денят ми в тичане. Все напред, напред, все да успея, нали, да надбягам. Кого? Не си задавам този въпрос. Не знам дали е нужно, но сега като ме попитахте, мисля, че искам да надбягам себе си. ‘щото вятъра, звучи много помпозно, а околните … Ми че то аз не ги забелязвам много-много, нали съм зает да тичам.”

/Прочети/

Заета

“Днеска съм свободна. Аз по принцип съм много заета жена, всеки ден срещи, мейли, телефони, телефони… Ех, до побъркване! Ама нищо, де, то пък ми харесва. Лафим, мислим, струваме, пък и изглеждам сериозно. Все едно върша велики дела. Не че не ги върша – върша ги. Ама нали съм все заета.

Та днес се събудих и викам, чакай да се чуя с една приятелка. Стара, ама колко да е стара – познавам я, откакто се помня, ама нещо все по-рядко се чуваме. Душа се казва.”

/Прочети/

Вълчицата

„Какво животно си ти?”, ме попита той тихо. В мрачната стая едноминутното мълчание изглеждаше вечно. Той почти се беше примирил с това, че няма да получи отговор. „Аз съм заек с душа на вълчица”, отроних твърдо.

Така се запознахме.

Той беше вълк с душа на заек. Бяхме от различни майки, но с една кръв. С различно минало, но едно настояще. Козината ми прикриваше моята сила, неговата – слабост. Нямахме нищо общо, а всъщност деляхме едно цяло.”

/Прочети/

Advertisements
Leave a comment

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s