Моят любим край

Случи се така, че отново се сблъсках с книга, на която пише „приказки”. Не съм предполагала, че на 22 навършени, зрели и напълно усвоени години ще отделям време, за да чета приказки. Отделих. Прочетох ги.

И какво се оказа?

Всеки ден, всеки божи ден, аз създавам митове и легенди за хора, пътища и автомобили. Издигам в кул непознати за мен личности и вярвам в чудеса. Сред мен бродят зли мащехи и разбойници, а пепеляшки се превръщат в принцеси (с помощта на ботокса и д-р Енчев („Красотата е симетрия”, по дяволите!!)

И кой ми каза, че не живея в приказна гора, в която всякакви странни животни се ръгат като пощръклели в градски транспорт сутрин, обед и вечер? А кой ще отрече че за златни ябълки не се ходи вече или поне че цените са им толкова високи все едно наистина са от златО? А змейвете? Ха!! Тук са си … от мен да знаете.

И красавиците чакат в кулите своите принцове… Не чакат вече. След  дълго и изморително зяпане през прозореца, красавиците се взеха в ръце, отрязаха километричните коси, като ги замениха с модерната прическа  тип Rihanna и тръгнаха на лов за свои принцове. Белким така стане по-бързо. И Хензел и Гретел вече не се подлъгват така лесно. Съвсем спокойно се качват на правилния автобус и се връщат като котките у дома, за да заръфат сандвича с лютеница за вечеря.

Спящите красавици се изпосъбудиха и разкрасени вилнеят всяка нощ, а червените шапчици само търсят Вълка, за да му се отдадат напълно и безрезервно. А за бременските музиканти въобще да не говорим. Не сте ли виждали Индианците пред Шератон. А? А, аа?? 🙂

Един ден ме осени прозрението, че любимата приказка се превръща в реалност. Изведнъж се сетих коя беше моята – Малката русалка. Само че сега си блъскам главата, за да разбера дали Христиан Андерсен е искал толкова симпатично момиче като мен да се превърне на пяна. Или просто краят на моята приказка ще бъде щастлив. Лично аз предпочитам край тип а ля Disney, където Флаундер дрънка глупости, а на сватбата ми има скачащи риби и пеликаните грачат, пардон – пеят. Някакси по-безопасно е, поне за мен.

A ти, мой принце, кой край си избираш?

Advertisements

5 thoughts on “Моят любим край

  1. Интересно ми стана за змейовете :)) нищо не каза в какво са се превърнали те.

    Иначе принцесите се еманципираха, принцовете вече не са богати, а карат колело, имат торбички под очите, а мозъкът им е като бръснач. Някои от тях са и романтични даже.

    • Твоите принциве, не са моите принцове.

      Моите също имат торбички под очите, 5 лева в джоба (хайде, от мен да мине – 50), мислят, че кариерата е върхът и че женските жабки трябва непременно да лазят наоколо. Моите имат наглостта да бъдат груби и наивността да си мислят, че ще им простим поредната невъзпитана постъпка. Моите принцове, се превърнаха в душевни просяци. Моите … впрочем, това не са мои принцове!

  2. Аз нямам принцове, а принцесата ми е една единствена 🙂 Знам, че владее фотошоп и/или е маркетинг гуру … прическата на Риана не е задължителна …

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s