Есента не е тъжна, влюбена е. Точно като мен…*

“Есента в втората пролет, в която всяко листо е цвете.”
Алберт Камю

В едно нещо си приличаме с Пушкин – и двамата обичаме есента. И ако тя го е вдъхновявила да напише “Борис Годунов”, днес тя посто ме прави щастлива.

Защото с първото захладняване мъжете обличат саката и стават изненадващо елегантни. Защото студът кара хората да се прегръщат – случайно или не. Защото мокрите от дъжда улици са същите като на романтичните картички, а ние вървейки по тях ставаме малко по-загадъчни. Защото в слънчевите дни всяко жълто листо грее и ние се чувстваме прегърнати от топлината. Защото има грозде. И децата отново тръгват на училище. И един по-топъл ден ни прави щастливи. А една добра дума след разходка в студа – обичани.

Защото есента всъщност не е самотна, а красива. Тя не е тъжна – влюбена е. Точно като мен…

*Вдъхнови ме един младеж с прекрасно сако в тролея. 

Advertisements

3 thoughts on “Есента не е тъжна, влюбена е. Точно като мен…*

  1. Може и такива чувства да носи.Но те са вътре в нас.А усещането за света около нас – ето за това говорех, като казвах-тъга.

    • Меланхолия е правилната дума. Есента е най-дълбокия сезон. За разлика от пролетта, която ни вдъхновява да се втурнем към лятото без да му мислим, тя ни поставя пред задачата да си направим равносметка. Толкова сме свикнали да започваме новата учебна година, че понякога ми се струва, че истинската година започва през септември, а не – януари. А равносметката винаги е жестока и болезнена, пораждаща меланхолията

  2. Pingback: Intidar Digest 5.9.2010 « Intidar

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s