Нощен разговор

Ех, душа моя глупава много

как се будиш в среднощна тъма

и прошепваш с изкуствена строгост:

Все така ли ще бъдеш сама?

Аз усмихвам се сънено в мрака

и ти казвам: “Заспивай, дете

Всичко идва поред и ме чака

просто чуден живот. И въобще…

много пъти обичах до лудост

и оплетена в твърдите й пипала

аз се мръщех за нейната мудост

на бекрайното странна любовна мъгла.

Но сега й прощавам с усмивка.

Зная щастие мисли горката …

И Душата се крие в завивките:

Ти докле се наканиш, изпускаш си влака!

“Спи не се тормози толкоз строго.

Ти си тук и не съм аз сама?!”

Ех, душа моя глупава много,

не буди се в среднощна тъма!

Advertisements
This entry was posted on September 6, 2010, in Uncategorized. Bookmark the permalink. 1 Comment

One thought on “Нощен разговор

  1. много хубаво, изглежда познаваш себе си много добре. Диалог с вътрешния ти глас. Някои хора, никога не се заслушват в себе си.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s