Я тебя люблю, мамочка!!

Днес станах свидетелка на нещо…Нещо, дори може би НЕЩО, което, както пише на книгата „Пилешка супа за душата” – „стопля душата и възвисява духа”.

След продължително висене на студената гара в София, най-после консервата (маршрутка) номер 7 потегли към така желаният и така омразният Студетски град. Не минаха и 5 минути звънна първият телефон – „Да, мамо, добре съм, да…,да, пътувам, да, да, дааааа..аре чао”. След малко звънна вторият, третият…и така поне 7 (сигурно и моята майка щеше да се обади, ако не бях я изпреварила придвидливо още на гарата, такива са майките – притесняват се, обаждат се, дразнят ни…). Не това ми направи впечатление, а по-скоро последното обаждане.

Една не бих казала млада студентка, дори доста невзрачна на вид: „Здравей, маменце, всичко е наред, маме. Да,да, добре пътувах, да, маменце, всичко е наред. Да сега ще си взема душ и….” и последва дълъг изчерпателен разговор с маменцето, която искаше да знае как е пътувала дъщеря й, дали е седяла, дали е спала или чела във влака, дали ще чете сега като се прибере, дали ще яде и т.н… Знаете ли, обаче кое беше най-странното, че тази жена без ни най-малко да се притеснява от всичките хора, които бяха натъпкани в тази нещастна маршрутка и най-подробно й разказа какво, кога и къде ще прави, осведоми се най-изчерпателно какво ще прави тя (мамето) и не спря да й повтаря „Обичам те, маме”. Накрая половината маршрутка се подхилкваше, но тя най-невъзмутимо каза „Разбира се, че те обичам, маме, айде лека нощ и да сънуващ сладки сънища. Айде сега на 3 затваряме – едно, две, три…еее, обичам те и аз.”

Не мога да си обясня защо мъжът, койо седеше до мен и съвсем не беше на 20 започна да се смее и да вика „четири, пет...”, но забелязах как когато тя затвори телефона и с леко смущение се огледа, някои хора не посмяха да я погледнат. Не от срам за смеха си, а от недоубството, че тя е по-добра.

Да! Тази жена беше по-добра и по-сърдечна от всички нас, които бързаха да затворят телефоните на горките майки, които ги чакат, които се притесняват, които ги обичат…От смущението, че са в маршрутката или просто, защото никой не ги е научил да казват простичкото „Обичам те, мамо”, те се подиграваха на онази, която го казваше леко и съм абсолютно убедена, че правеше майка си щастлива. Засрамиха се, затова и се присмяха. Такива са хората – жестоки, а и нагли, когато усещат, че някой струва повече от тях или поне умее да изразява чувставата си.

Страхотна беше тази жена разбрала малко по-рано от нас колко скъпо същество за всеки е неговата майка. Страхотна е и майка й, която я е научила да не се страмува от чувствата си. И страхотни да онези, които неразбрали всичко това се смяха, защото може би, ако не беше техният смях този разговор не би ми направил това впечатление и аз не бих се сетила, че …и я тебя люблю, мамочка!!

P.S. Писано е преди 3 години. Много силно се старая да отделям време, за да говоря с родителите си повече и много често не го намирам …

Advertisements

5 thoughts on “Я тебя люблю, мамочка!!

  1. И аз постоянно казвам на родителите си колко много ги обичам. И изобщо – на всички хора около себе си, които обичам. Много е важно!

  2. Pingback: Intidar Digest 13.09.2010 « Intidar

  3. Ми според мен е по-добре е да показваш колко обичаш някой, а не да го казваш. По накой път хората злоупотребяват с тази дума, а и нейното значение и употреба доста се разминават с итинското си предназначение в днешно време.

  4. Pingback: » Intidar Digest 13.09.2010 Intidar Politics & Society

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s