Стаята

На Атанас Далчев и “Стаята” му

Отваря се вратат тихо

и влизаш в стаичка една.

Тук е затрупано и няма ехо,

стопанката седи … сама.

Стените са отрупани с картини,

рисувани с пастели и  бои.

Лица, животни, Римските руини

и всичко що не се строи.

Препълнени със книги са лавиците

за място се цветя и статуетки борят,

изписани със стихове листа са птиците,

който никой не е чел на воля.

А в дъното стои цигулката –

любим и незабравян инструмент.

Изсвирва тя понякога соната малка

в най-нежния и тъжен свой момент.

Тъй пълна е душата й без мяра,

че е претрупала тя стаята отдавна,

ала вратата все по-рядко се отваря

и тя стои във стаята … сама.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s