Много книги и мъничко любов

Честита първа годинка, Книголандия!

Честита ти рожба, Ице!

Честит ни първи Четатон, хора!


Искахме едно, стана още по-хубаво!

Въпреки че Четатона не премина в очакваната от нас самите форма, ние прекарахме страхотни почти 24 часа. Факт! Не бях се събирала на купон, на който всеки стои с книга и чаша в ръка и говори за книги, филми, изкуство и музика. Вчерашната вечер ме прегърна с една топла и смислена прегръдка. Видях как горяха очите на хората, които със страст говорят за любимата си книга, как снизходително си прощавахме, когато вкусовете ни не съвпадаха, но продължавахме с уважение и въпроса “А харесваш ли … “, усетих колко е важно да попадаш в компанията на хора с които говорите един език. Език, в който едно заглавие на книга или име на автор е по-силно от всичко, където може да се разберете с половин изречение или кратък цитат.

И най-важното – почувствах се разбрана!

Когато бях на 5 отказвах да чета под всякакъв предлог. Част от запознатите с процеса твърдят, че учителите ми са били 3-ма – мама, вуйчо и дядо. Други споделят по-големи и плашещи цифри. Знаех само буквата “А”. Спомням си как след един безкрайно изморителен учебен сеанс, вуйчо направи откритието, че това е единствената буква, която не бъркам с другите. “А нея защо си запомнила?“, попита отчаяно той. Последва наивен детски отговор: “Защото така започва името ми …

Като пораснах малко разбрах, че за да си напиша името трябва да науча още няколко букви.  А пък то взе че потръгна и приказките в книгата на Чуковски, по която се учех да чета, станаха интересни. Само година по-късно аз гълтах книгите като ламя. Чела съм и по 500 и по 600 страници на ден. Лятната ваканция приятелките ми ги “наказваха” да четат по 2 часа на ден. Аз четях от момента, в който отварях очите си, до този, в който те се затваряха от умора и искрено недоумявах какъв е смисълът на това наказание.

През годините измислих тест, с който пробвах новите си познати. Тест под формата на един въпрос: “Какво четеш в момента?” Детското недоумение се измести от тъпо отчаяние, че хората не четат! Беше ми празно да говоря с такива хора и тъжно, че те не се докосват до литературата и нейните бижута. Но … времето продължи своя ход, докато не срещнах Алекс и не попаднах в “Аз чета”. Какво да ви кажа, освен че се гордея, че съм част екипа, съставен от тези прекрасни и умни хора!! Пийпл, обичам ви! Много!

Срещнах Ицо на една от сбирките на екипа ни. С чисто сърце ще призная, че не следя блога му. Следя него. Знам, че от момента, в който се запознахме, аз преразгледах много аспекти от живота си и най-вече усетих колко е важно да имаш такива хора около себе си. Хора, които четат, споделят и вдъхновяват околните със своите постъпки. Благодарна съм не толкова за книгите, които ми е давал, колкото за нещата, които ми е казвал.

Не съм ти приготвила специално пожелание, Ицо. Просто защото знам и вярвам, че Книголандия е съкровищница, която никога няма да спре да се пълни. Като вчерашната вечер в нея ще има много книги, приятели, хубави мисли и … мъничко любов!

Advertisements

6 thoughts on “Много книги и мъничко любов

  1. Чудесно! Историята, преживяванията на Четатона! 😉
    Пак ще поентя: “Ужасно съжалявам, че нямаше как да присъствам!” :-/ ;-(
    П.П.: Изглежда с теб имаме общи възгледи относно четенето! :-))

  2. Pingback: Честит пореден учебен ден, съученици! « В тайната градина …

  3. Pingback: Bye-bye, 2010 … « В тайната градина …

  4. Pingback: Честит пореден учебен ден, съученици! | В тайната градина …

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s