Трохичка надежда

Тази вечер си спомних за една невероятна книга и за един божествен разказ и ми се прииска да го споделя с вас. Издателство Кибеа ми подари Безценната „Пилешка супа за душата”, в която се срещнах с

НИКОГА НЕ МУ КАЗАХМЕ, ЧЕ НЕ МОЖЕ ДА ГО НАПРАВИ*

Те могат, защото мислят, че могат.

 ВЕРГИЛИЙ

Когато се роди синът ми Джоуи, крачетат му бяха изкривени нагоре и ходилата опираха коремчето. Понеже ставах майка за пръв път, си помислих, че това изглежда странно, но не знаех какво означава в действителност. А това означаваше, че Джоуи имаше имаше вродена деформация на краката. Лекарите ме увериха, че с помощта на лечение ще бъде в състояние да ходи нормално, но навярно никога няма да може да тича добре. Първите три години от живота си Джоуи прекара в операции, шини, скоби и гипсови корсети. Масажираха, раздвижваха и упражняваха краката му и наистина, когато стана седем-осем годишен, ходеше така, че никой не допускаше, че е имал някакви проблеми.

Само когато се налагаше да върви по-дълго, например в увеселителния парк или зоологическата градина, се оплакваше, че краката му се изморяват и болят. Тогава прекъсвахме разходката и сядахме някъде да си починем. Поръчвахме си сладолед или сода и разговаряхме за онова, което бяхме разгледали и което ни предстоеше да видим. Не му казвахме защо го болят краката и защо са слаби. Не му казвахме, че това се дължи на вродената му деформация. Не му казвахме, така че той не знаеше.

Съседските деца тичаха наоколо, както повечето деца, когато си играят. Джоуи ги гледаше и, разбира се, и той искаше да скача, да тича и да играе с тях. Ние не му казахме, че навярно никога няма да може да тича толкова добре, колкото останалите деца. Не му казахме, че е различен. Така че той не знаеше.

В седми клас реши да се запише в отбора по бягане през пресечена местност. Всеки ден тренираше с отбора. Работеше по-упорито и бягаше повече от всички други. Може би усещаше, че способностите, като че ли присъщи на почти всеки от останалите, той трябва да придобива с усилие.Не му казахме, че макар да може да бяга, навярно винаги ще остава на опашката. Не му казахме, че не бива да влиза в отбора. В него влизат седемте най-добри бегачи на училището. Ние не му казахме, че навярно никога няма да успее да влезе в отбора, така че той не знаеше.

Продължи да пробягва по четири-пет мили дневно, всеки ден. Никога няма да забравя деня, когато имаше 40 градуса температура. Не искаше да си остане вкъщи, защото имаше тренировка. През целия ден се тревожех за него. Всеки миг очаквах да ми позвънят от училище и да ме повикат да си го пробера. Никой не се обади.

След часовете отидох до местността, където се превождаха тренировките, мислейки си, че като ме види, да реши да се откаже от тазвечершната. Когато стигнах до училището, той тичаше съвсем самичък по протежението на една дълга, оградена с дървета улица. Забавих скоростта и подкарах колата редом с него. Попитах го как се чувства.

– Добре – отвърна той.

Трябваше да пробяга само още две мили. Пот се стичаше по лицето му, а очите му бяха замъглени от треската. Въпреки това гледаше право напред и продължаваше да тича. Никога не му казахме, че не може да пробяга четири мили с 40 градуса температура. Никога не му казахме. Така че той не знаеше.

Две седмици по-късно, в деня преди предпоследния за сезона крос, бяха обявили имената на седмина най-добри бегачи. Джоуи беше на шесто място. Беше успял да влезе в отбора. Беше в седми клас. Другите шестима бяха в осми. Никога не му казахме, че не бива да храни надежди да влезе в отбора. Никога не му казахме, че няма да успее … така че той не знаеше. Той просто успя.

 

Кати Ламанкуза

* Разказът е дословно преписан от „Пилешка супа за душата – трета порция”, издателство Кибеа

Advertisements

3 thoughts on “Трохичка надежда

  1. Pingback: Невъзможното просто отнема малко повече време* « В тайната градина …

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s