И медал си имаме вече

2000 км оттук. Отворила Ерих Мария Ремарк, пия кафе с мляко и си мисля за това как времето тук (Украйна) се движи в напълно различен ритъм. И точно в момента, в който си ужас си давам сметка, че въпреки кошмарите, с които Украйна отдавна се е примирила, това монотонно движение на минутите ми харесва, телефоннът ми звъни. „Наградени сме от Министверството на образованието, младежда и културата за принос в културното развитие на България”. Ние това е сайтът и най-вече екипът на Аз чета. И ние сме наградени.

Преди време писах за наградата, която Александър Кръстев получи на годишните номинации на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО). Повод за връчването на статуетката стана книгата, която Алекс написа. Спомням си как в края на церемония, аз все още стисках наградата, която получи агенцията, в която работя, се втурнах да прегърна Алекс. А той ми каза „Това не е моя награда, миличка, това е наша награда”. И онази вечер си тръгнах изпълнена с възхищение и радост за това, което сме ние и което правим.

Продължавам да вярвам, че наградата получена от БДВО е повече заслуга на Кръстев, отколкото на целият ни екип. За сметка на това, отличието което получихме от Министверство на образованието е наистина наша заслуга. Както самият редактор казва на връчването, ние сме около 20 човека на средна възраст 23 години. Когато чуете за младеж на 23 за какво се сещате? Аз трудно намесвам книгите в неговия образ, просто защото си давам сметка, че такива като нас са малко. Е, със сигурност сме повече от 20-те редактора, чиито текстове може да открието на сайта. Много повече са и четящите, и пишещите. Именно заради тях и за тях съществува този сайт. Защото единственото нещо, което обединява всички нас околко този проект е нашата безкрайна и безвъзмездна любов. Към книгите, към четящите и читателите.

Благодарение на Вас, тази награда стана реалност! Вас – четящи, пишещи, коментиращи, харесващи и отричащи, гледащи нашите онлайн ревюта и сбирки и посещаващи ги според възможностите си. Ние вършим половината работа – да напишем, вие вършите другата половина – да прочетете. Така че днес аз искам да кажа фразата на Алекс, която ме стопли в онази вечер „Това е наша награда. На всички нас.”

P.S. Как мислите – дали продължих да искам да остана в лежерността на Украйна след тази новина?

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s