Уникално

Всичко, всичко, което имам

е безсмислен и лепкав страх.

Всеки ден безвъзвратно умирам,

днес съм черна, вчера – не бях.

 Зная, виждам и пак се страхувам

като малко самотно дете.

В тъмнината до лудост будувам,

а страхът ми отчаян расте.

Гледам твойто лице озарено,

смешен рус и игрив перчем.

Пак ме каниш леко смутено,

аз по руски те питам „зачем?”

Изход? Има. Подай си ръката,

прегърни свойто малко дете.

Капки стичат се по стъклата,

любовта леко плаха расте …

Advertisements

11 thoughts on “Уникално

  1. Ще си позвола да кажа нещо, въпреки че не се познаваме и нямаме общи приятели, ами съвсем случайно попаднах на твоя Блог от друг Блог-този на Майк Рам.
    Всичко, което прочетох в твоя блог е просто страхотно свежо, приятно и с оргинален и неповторим стил.
    , а това стихотворение е също много хубаво, но.. ако ми позволиш бих казала.

      • ..стихотворенията са като картините, някои хора виждат и усещат нещо, други не, някои ги докосва всяка дума, други немогат да ги разберат, и все пак за мен стихотворението издава депресия и отчаяние, замесени с любов и пак отчаяние и несигорност, копнеж по нещо, но не е точно любов и ми оставя едно чуство че е не е довършено и е имало продължение.
        Извинявай, не съм крикик, само икономика съм завършила, може и мнението ми да не е компетентно.
        всё 🙂

  2. Абсолютно правилно си усетила всичко.
    Благодаря ти!!!

    И да, има продължение.
    Продължението е – край.

  3. …..”поетите несъзнателно копнеят по света на магьосниците. Тъй като те не са магьосници, поели по пътя на знанието, бленуването е всичко, което имат.” Кастанеда
    Виж Настя, аз пък рисувам и изкуството ми е в душата, но нямах възможност да се занимая само с това. Някога преди доста години, когато бях само на 8 години, написах едно или две стихотворения, едното толкова се хареса че ми го публикуваха в един вестник, но магията изчезна и оттогава нищо не съм написала, нито мога.
    Видях че се занимаваш с страшно много неща и браво на теб, но стихотворенията са магия и да ги четеш те прави съпричастен.

    и едно продължение, което прилича малко по настроението на твоето стихотворение:
    “Гледам: минават облаци и вятър…
    Градината е вече тъмна…
    И идвам, и отивам…
    Мигар не бях си легнал и задрямал?
    Брадата ми е бяла…
    всичко е същото и не е същото… *

    • @Петя: Благодаря ти! Магията на думите понякога се появява и ако успееш да я уловиш, разтягаш този миг във вечността. Наистина нещата, с които се занимавам са ужасно много, но за любов винаги има време. А именно тя – нейна липса, нейно присъствие, нейна загуба – раждат стиховете.

  4. Любов, каква дума само и как звучи! харесва ми Хорхе как говори за нея “Трудностите са неразделна част от човешките отношения и по-конкретно – от пътя към любовта. Въпреки това хората непрестанно търсят някакво идеално положение, като пропускат факта, че няма как да бъде изградена близост без конфликти. Ето защо, за да прекратим омагьосания кръг, в който прибавяме страдание към страданието, най-доброто, което можем да направим, е да оставим настрана фантазията за идеалния партньор. Няма връзка без конфликти, в която ще сме постоянно влюбени.”
    С две думи, исках да ти кажа че много хубаво пишеш и да ти пожелая да продължиш да създаваш стихотворения или разкази или каквото ти харесва.., а музата ти може да е любов, може и да е приятелство, може да е ново изживяване, много неща, винаги ти избираш.

  5. Pingback: Уникално | Информ@ЛИЧНО

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s