Страната на … играчките

От малки се учим да управляваме. Дават ни играчките и ставаме техни господари, владеем всяка тяхна частица. Мисля, че някой сериозно е сгрешил като е сметнал, че куклите са за момичета. Груба грешка, която момчетата не прощават. Намират си кукли. Те винаги си намират кукли. Въртят ръцете им, движат краката им, управляват действията им, играт си с тях. Когато им омръзне просто ги хвърлят на пода, със спокойно и непринудено движение. Какво ще се промени, нали не диша. Така де, за куклите говорихме …

От малки ни учат да управляваме. Не се учудвайте, че някой си играе. От малък е бил учен на това. В поражението няма логика, винаги единият е победен. Знаеш ли кой е той? Ти. Защото си просто една … играчка. Вдигни ръце, пусни си дългата коса, сега ще сгъна коляното ти и ти ще седнеш. Защото аз те владея, аз решавам каква ще бъде съдбата ти. Защото аз си играя с теб и нагаждам всичко спрямо моето равновесие, а ти … ти дори не дишаш! Ти си част от нищото, защото всичкото съм аз и моята съдба не се нагажда спрямо теб.  Ти си безмозъчно парче пластмаса, която просто ме забавлява, докато чакам приятелите си.  Или докато мама не ми купи нова.

От малки ни учат да управляваме. Споменах ли, че съм всичко? Аз съм света.

А ти … ах, ти … Ти си била човек?!

Advertisements

3 thoughts on “Страната на … играчките

  1. Всички сме кукли, всеки се опитва да ни дърпа конците. Тайничко и ние го правим или се опитваме, не с всеки, но се стараем да има някой, на когото да дърпаме конците, за да не се чувстваме така потиснати от тези, които дърпат нашите.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s