Ще се срещнем отново в другия ни живот.
Ще се срещнем, когато забравим.
Ще се срещнем, когат вече няма любов
И душите ни бъдат отчайващо стари.
Ще погледнеш в очите, там тръпне живот.
Ще погледнеш в очите, забравиш.
Ще ми кажеш учуден: „В теб има любов
Нищо че с тебе май че сме стари!”
Ще протегна ръка, в тебе диша живот.
Ще протегна: „Нима ме забрави?
В мене винаги грее и диша любов,
Не лъжи, ний за ней не сме стари!”
…
Ще се срещнем отново в другия ни живот.
Ще се срещнем, когато забравим.
Ще се срещнем, когат има много любов
И душите не са никак стари.
В тайната градина ... 
Истинската любов не остарява, нали? Тя се преражда, но за да се прероди трябва да умре. Между героите има чиста обич, те са един за друг, но се появява пречка, която разделя душите им и в любовта им се появява може би един вид унижение и отчуждение. Все пак докато има жар, огънят винаги може да се разпали отново и това е след раздялата – те са забравили за старата връзка и започват отначало, само очите, с които се гледат, са същите!
Ох, романтика ми той!
Аз го казвам с едно изречение: “За да си кажем ‘здраве’, трябва да си кажем и ‘до виждане'”
(Само да те светна, в истинския живот това не е приложимо.)
Е, аз само съм чувал за истинския живот, не мога да съм сигурен! 😉
Много хубаво стихотворение и наистина, колкото и голяма да е любовта ако има раздяла тя е завинаги в тоя живот.
Казват че” в същата река, два пъти неможеш да влезнеш”.
( как толкова млад човек като теб, може да говори за старост ! )
а , стихотворението го чета така :
Ще се срещнем отново в другия ни живот.
Ще се срещнем, когато забравил.
Ще погледнеш в очите, там тръпне живот.
Ще се срещнем отново в другия ни живот.
Ще се срещнем, когато забравим.
Ще се срещнем, когат има много любов
Ще погледнеш в очите, забравиш.
Ще ми кажеш учуден: „В теб има любов
Ще се срещнем, когат вече няма любов
протегна ръка, в тебе диша живот.
Ще протегна: „Нима ме забрави?
В мене винаги грее и диша любов,
извинявай, изтрий го ако нарушавам някои авторски права, просто ми беше чудно без старост как изглежда.
@Петя: Въобще не се извинявай! Много се радвам, че стихотворението те е провокирало да го “разджиткаш”. Идеята му беше да се повтарят едни и същи думи, за да доведат до повторение на ситуацията. Въпреки че аз не вярвам в събирания, Херодот с неговата река е бил много прав.
А за старостта … аз не се плаша да я споменавам. Въобще, не мисля, че трябва да бягаш от някакви неща. Преди много се притеснявах да раздъждавам на “по-сериозни” теми, защото съм “незряла”. Сега с умиление чета детски обяснения за най-разнообразни неща и споделям това, което мисля в момента. Убедена съм, че след 30 години със съшото умиление ще чета тези свои мисли.
Не, неисках да кажа че си незряла, а само че си доктатъчно млада за да си мислиш за старостта, освен ако си го посветила на някой стар роднина.
И наистина да избягаме от нещо като старостта не можем, но това е друга тема.
и се радвам че е нямало нужда да се извиня:) благодаря, все пак.
Аз си мисля за старостта, защото ме е страх да не ме изненада 😉
Хахаха, ти си луд! Мислиш за нещо, до което не е известно дали ще доживееш. Я си гледай настоящето и му се радвай!
Радоваться, Радоваться!!! :))