Новата ми любов или … “Яж.Моли се.Обичай” (2010)

Ruine is a gift. Ruine is a ticket to the total transformation.

Eat.Pray.Love (2010)

Обикновено оставам много повече от само разочарована след като гледам филм, по прочетена от мен книга. Човешкото въображението е толкова силно, а при четящите е развито толкова добре, че картините от филма, най-често нямат нищо общо с визуализираните от нас.

Хубавото в случая е, че в ръцете ми така и не попадна книгата „Яж, моли се и обичай” на Елизабет Гълбърт. Този път тя беше изпреварена от филма с участие на Джулия Робъртс и честно да си призная се стреснах от филм в две части с обща продължителност почти 3 часа. Оказаха се едни от най-смислените ми 3 часа през последната година.

Луиз, всъщност Джулия, е една щастливо омъжена жена с хубава работа и къща, която е създала заедно със съпруга си. Има приятели и … една кутия, в която е събрала плакати, списания и туристически гайдове на места, които тя иска да посети. И една нощ тя просто разбира, че мечтите й са по-силни и само чрез тях тя може да бъде себе си, казвайки на съпруга си: „Не искам да бъда омъжена”. И подава документи за развод.

Сега е моментът някой да попита защо? Еми, защото за да се наслаждаваш на сигурността и привидното щастие, то трябва да блика отвътре. Не може да създадеш нещо, да сложиш табелка „доволно семейство” и да претендираш, че е именно такова. Поне според Луиз това не се получава. Не си мислете, че героинята просто и лесно загърбва съпруга си. Ще има опит да го забрави с друг актьор, който сериозно й показва колко глупав е мъжкият навик да поканиш една жена да живее у вас, а после да я пропъдиш, защото „нещо ми е такова”. Ще има спорове с адвокати и приятели и крайното решение: „Ще отида в Италия, за да преоткрия вкуса на храната, в Индия, за да намеря вярата и в Бали, … защото така трябва.” Всъщност на последната дестинация ставаме свидетели на вътрешната борба на жена намерила себе си и страхуваща да не изгуби намереното в една любов. Не се губи, повярвайте ми.

Има книги и филми за мъже, има такива и за жени. Убедих се твърдо в това след като вчера за пореден път се мъчих да разбера магията на „Портокалово момиче” на Юстайн Гордер, за което с такова въодушевление беше писал Александър Кръстев. Не успях. И съм убедена, че този филм, в който една жена търси себе си също няма да бъде разбран от много мъже. За сметка на това коя жена не се чувства поне за момент не на мястото си и не-балансирана спрямо целия свят, който някак нагло знае къде и защо отива, а само тя сякаш стои на едно  място.

Е, маршрутът е ясен: Италия – Индия – Бали.


P.S. Оставям ви в ръцете на още две рецензии по книгата “Яж, моли се и обичай” на Илия Марков и Ани Величкова, както и текст за втората част на тази книга “Кажи “Да!” на Доника Ризова, публикувани в сайта “Аз чета.”

Advertisements

One thought on “Новата ми любов или … “Яж.Моли се.Обичай” (2010)

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s