Крачка напред

Вървим по някакъв път. Страшно е. Хубаво е. Защото никога не знаем колко ще продължи той и къде точно ще ни отведе. Именно това го прави и хубав, и страшен. Понякога забравяме, че този път няма име, няма и реална посока. Спираме се край някой камък с надпис ‘победа’ или ‘поражение’ и докато го разгледаме, се унасяме, и забравяме на къде сме тръгнали. Понякога спираме пред ‘смърт’ или ‘любов’ и тогава краката ни отказват да продължат напред. Стоим сякаш само миг, за да осъзнаем, че всъщност е минала цяла вечност и краката ни са забравили да ходят. Мускулите са се схванали, а нас просто ни хваща страх от тъмното и неизвестното.

И всяка нова крачка е болка за мускулите, ужас за мозъка, който просто е забравил, че ние сме създадени, за да вървим напред. Да се любуваме на небето и пътя пред нас. Да казваме ‘добър ден’ на всеки, като в планината и да се усмихваме, когато видим нещо красиво. А когато минем покрай някой камък с нов надпис, да го докосваме нежно с ръка и да продължаваме по пътя. Носейки в себе си тези думи ‘ победа’, ‘смърт’, ‘любов’ … Първите крачки са страшни.

Но хубави. Също като целия път.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s