Бяла и червена …

Боже, вече не ми трябват звездите – изгаси ги една по една!

Смачкай слънцето, прибери луната.

Пресуши океана, изкорени растенията.

Вече нищо няма значение.

 

И най-вече – остави ме на мира!

(Из “Бяла като мляко, червена като кръв”, Алесандро д’Авения)

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s