Такие вот дела …

Господи, как ни създаде?

Как успя в едно човешко същество да вложиш толкова ярост и обич? Как ни подари нетърпението в ежедневието ни и способността да чакаме вечно? Как ни направи и лоши, и добри едновременно – способни да прощаваме, когато няма място за прошка, когато въобще за нищо място няма! Как?

Зъбим се на съдбата, за да й се примолим за услуга още на следващата сутрин, смеем се с пълно гърло, за да плачем до побъркване, умираме всяка нощ, раждаме се всяка сутрин. И обичаме. И търсим. Винаги правим тези две неща без дори да си даваме сметка за това.

Търсим във вечността  и чакаме до побъркване.

Как го правим? Как ти ни направи, Господи?

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s