Заета

Днеска съм свободна. Аз по принцип съм много заета жена, всеки ден срещи, мейли, телефони, телефони… Ех, до побъркване! Ама нищо, де, то пък ми харесва. Лафим, мислим, струваме, пък и изглеждам сериозно. Все едно върша велики дела. Не че не ги върша – върша ги. Ама нали съм все заета.

Та днес се събудих и викам, чакай да се чуя с една приятелка. Стара, ама колко да е стара – познавам я, откакто се помня, ама нещо все по-рядко се чуваме. Душа се казва.

Та викам й: „Душко, хайде сега да те водя в молЪТ”. Аз така подигравателно му викам, защото знам, че всеки който с уважение го нарича МОЛ, не е много достоен за уважение човек. Но какво да се прави – и аз отскачам натам – я за някоя дрешка, я на кино, бива. Кафенцето си пия там, докато говоря по 3-та мобилни телефона. Стаа, дет се вика.

Та така й казвам: „Хайде в молЪТ, душко, ще пием кафенце, някакви обувчици на намаление ще видим, кино туй-онуй”. Тя мълчи. Е, като земе да мълчи, направо ме побърква, ти казвам. Направо понякога забравям, че я познавам от сто години и че много се обичаме, и ми идва да я ошамаря едно хубаво. Почнах да й се моля, това-онова, нейсе – нави се!

Оправихме се и ей ни на – с таксито пред молЪТ. Вървим, то като на турска чаршия – обувки, чанти, сака – всичко минимум -70%. Ей, изтекоха ми очите, бе човек! Започнах трескаво да си проверявам по колко пари имам във всяка от картите и се почна. Аз купувам, тя мълчи, даже не гледа. Когато чантите с покупките станаха толкова обемни и многобройни, че вече не можех да ги влача сама, й викам „Хайде, сега кафенце”. Тя пак мълчи, викам й „Тази тортичка е много хубава, искаш ли?”, тя гледа в земята и мълчи. А пък е една слабаааа, ужас! Разбирам аз – с вечните диети и мъки да се побера в старите дънки, ами тя?! Не се храни, не говори – монахиня ще я запишем още малко.

Съвсем се отчаях. Аз съм толкова заета жена, не знам кога пак ще мога да отделя време да се видим с нея, а тя никаква не иска да си говорим. Разказах й там за новата ми колежка, която се опитва да плете интриги зад гърба ми и за новия пич, с който излизаме. Той и той един кифладжия – само ме води по дискотеки, купува салфетки и после нищо, викам: „Душо, душо, не ги знам тия мъже. Трета среща, а още се прави на ощипан, поне да отидем някъде на почивка, ама и той много зает, къде ме мен с три телефона – той е с четири.” Ама тя продължава да мълчи. Сплита си дългата плитка, разплита я, сплита я пак и гледа в земята. Нещастното чайче с липа така и не го е изпила, въобще – мъка ти казвам.

Аз гледам, че не се получава разговорът и предлагам да омитаме партакейшите, още повече че са доста и докато се прибера със всичкия багаж ще вземе да се мръкне. Махам с ръка да викнем такси, а тя отваря малката си устичка за пръв път от пет часа и изчуруликва едно невинно такова: „Хайде да се поразходим”. Ей, побелях! Аз едвам слязох по ескалаторите с тези торби, а тя иска да се разхождам. Викам: „Душко, хайде да се приберем, да ги оставя и тогава”. Не и това. Било имало хубав парк наблизо и само там и точно веднага трябва да се озовем, ако ще да изхвърляме по някоя чанта на всеки ъгъл като Хензел и Гретел, но това е нашият парк и нашето време да бъдем в него. Аз, разбира се, нямам намерението толкова приказно да изхвърля покупките, за които със зъби и нокти се борех с триста пощръклели жени, та ги нарамвам мъжката и се запътваме.

То паркчето наистина наблизо се оказа, много странно място. Само да имаше и едно кафене с тортички – чудно! А то едно голо, само дървета и няколко пейки, а в средата една детска площадка. Естествено с куп деца. Нали е хубаво времето, тичат, викат, ужас ти казвам! Тъкмо се обръщам да й кажа, че край, до тук бях! Не стига, че отделих време да се видим, да се разходим, да си побъбрим, ами тя не само че не става за комуникация днес, но и ме мъкне в някакъв неизвестен парк със счупени пейки и луди деца, които се блъскат в мен и в моите намалени покупки.

Обръщам се и какво да видя – моята мила другарка стои и свети, гледа как децата се смеят и тя се смее, втурнала се е към едно малко момиче, люлее я на люлка, усмихва се на младите родители, маха на бабите. Пълен аут! Стоя си с покупките наред парка и недоумявам – как в такъв хубав МОЛ я заведох, двеста магазина обиколихме, кафета, че и кино й предлагах да гледаме – един път не се усмихна. А тук сред бездомни кучета и треви се смее. Странна работа, ти казвам. Пък аз нямам време да я разбирам много. Щом е решила да избере природно-естествената среда – нека. Аз ще се прибирам, че покупките тежат, а и нали ви казах, заета жена съм, нямам време да се занимавам с тези „душевни” истории.

Advertisements

15 thoughts on “Заета

  1. уф ти си зле, радвам се че те изтрих от фейсбука и тн. сигурно ше те ънфолуна и в туйтър – куха лейка си

  2. ако останеш без работа сигурно ше се намъкнеш в секс видео чат да ти пращат стинки за да ти видят циците – има много украинки там и психакита ви на украинките по принцип си е курвенска, а и по този разказ си личи

  3. Sorry, ама съм много заета и важна и не мога да ти отговоря точно в момента. Имам да си лакирам ноктите за утре!

  4. Настя, ти си ебати тъпото парче. Направо не мога да повярвам – всички жени сте такива меркантилни кучки! Как не можа да осъзнаеш, че приятелката ти се е радвала на децата и на живота! А ти само робуваш на мол културата и се чудиш как да си вземеш някой парцаляк! Съжалявам те! Ще те изтрия от съзнанието си даже! И от туитър, и от фейсбука, и от жиесема, и от Интернета, и от Мозилата, и от браузара даже ша та изтрия. Таквис като тебе не тряа да ги има, чума с чума. Пу! Казваше ми мама, че има такива долни същества като тебе, ама аз не й вярвах. Виках й “То хубавото си е хубаво!” А ти излезе куха, кухааа. Аре ходи си харесай сандалки в мола, там да ви затворят всичките като тебе. И да знаеш, пак ти казвам – отвсякъде ше та изтрия, казвам ти

    *LMAO* *ROFL* ❤

  5. Баси, хора, вие различавате ли художествен образ от автор? А финалът на разказа не го ли разбрахте? Ей, големи злетаци, значи 😀

  6. За домашна работа на момчетата с коментарите да проверят в Google що е то ирония.

  7. Настя, я се стегни малко…Не те е срам!!! Меркантилна кучка такава!

    Хахахахахахахахахаха :D:D:D:D:D:D :*

    П.П. Рош, БРАВО! 😀

  8. Зайо, тия са луди. В целия текст се е***** точно със заетостта, преструвките, алегории 100 на брой поне. Какви са тия хора, и най-вече защо изобщо са ти “приятели” във FB. Twitter, тн. Много тъжно, хората загубиха усет за ирония, подигравка и как да четат подобни текстове.

    Евала!

    • Зайо, аз не ги знам какви са тези хора, които са ми “приятели”. Не го познавам, но явно той познава мен. Мноу ясну, нали съм мноу важна и триетажна, как няа да ме познаа :))))))

  9. Настя, аз и от “Аз чета” и от скайп ще те изтрия, да знаеш!

    Хахаххахаха. Пускай по-често такива текстове да се забавляваме с българския интелект 🙂

  10. Настюша !!! Ты молодец !!!! Я так посмеялась, от души !!! Давно я не читала ничего подобного !!! БРАВО !!!! Честное слово. Удивляет тупость и ограниченность коментаторов, у них что вообще чувство юмора отсутствует ??????? ДАААА совсем офигели….
    А ты продолжай в том же духе, УДАЧИ !!!!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s