До Студентски (град) и назад …

На Мартин Карбовски и

неговите мега-смислени “неща”

Животът е Студентски град. Да уточним – Софийският Студентски град. Колкото и да бягаш от него, един ден се озоваваш там. Случайно. Отиде за хляб и не се върна три дена. Та и аз така. Почти за хляб отидох.

Много обичам да псуват Студентски и студентите, ех, много, ви казвам. Лоши били, тъпи били, колко от тях познавате, та ги обиждате? Всички сме хора, не ни е лесно. А в Студентски е същата кочина, като в цялата страна. Добре излизаната централна софийска улица не показва лицето на България, България е там – в село Урумово и на ул. „8-ми декември” в Студентски. Там е истината. Дъни чалга. Чалгари сме били. Да ви имам проблема, бе хора. Това че чалгата се слуша от хората с умствено олекотен багаж, не означава, че всеки слушащ тази музика е такъв. Нали правите разлика между човек, който слуша само чалга и такъв, който я слуша понякога? Въобще не се оправдавам, в Студентски има много яки дупки – La Chef, Маската, Строежа. Излизаш от Миленката, влизаш в Строежа. И по пътя се сбиваш с някой, който е толкова пиян, че не знае от кое от двете заведения е излязъл преди малко.

Животът е кръчма. От онези с вратите тип „американски бар”, които ако ги пуснеш рязко, могат да те пернат здраво. Стоя на бара и слушам умния разговор за U2. (Представяте ли си, ние сме „тъпите студенти” и знаем кои са U2. Скандално!) Чувствам се смотано, защото не съм расла с тази музика. Така се е случило, че в татковината ми някой много велик и триетажен е решил, че това е „влияние”. Не U2, конкретно, въобще чуждата музика. Затова чух Pink Floyd в 9-ти клас, а не като всяко нормално дете – на 5 годинки. Заради измисленото „влияние” се ограничихме умствено, умряхме, преди да се пръкнем. Затова всички имена, които хвърчат през бара не ми говорят много. Аз съм глупава, неразвита, преебана от себе си и някой друг. Зверски преебана.

U2. Пичове, култура, идеология. Трябва ли да се гордея, че имам дискографията на „Машина времени”, но не и тяхната. Казва ли ти някой … Не, не съм била на техен концерт на един гъз разстояние в Истанбул. Защо? Защото нямам нито пари, нито право да го направя. Виж, с кинтите е по-лесно, тях никога ги няма в достатъчно количество. Някак обаче си свикнал с това нещо, но виж с правото… Това е друга бира. Някак цялото това активно говорене за „свободно движение на стоки, услуги и хора” ме дразни яко и се чувствам сериозно смутена. Не, пич, думата не е смутена, “преебана” е думата.

Защото имам гражданство на страна, която сериозно се е объркала. След като дълги години, държаха границите затворени, сега едвам смогват на човекопотока на митниците. Всички желаещи и дори нежелаещи напуснаха. Ние бяхме сред първите. Кел файда. Трябва ми виза за Румъния, Сърбия, Македония, Турция и Гърция. Трябва ли ми виза, за да се самоубия? На 23 съм и съм в затвор. Не бе, пич, не е толкова сложно да се изкара една виза, сложно е да си го обясниш, да го асимилираш. Да приемеш, че единственото лошо нещо, за което си наврян в този затвор е фактът, че си дръзнал да се родиш. При това е Украйна. Шибана наглост, която е заслужено наказана.

В Строежа дъни див пънк, а аз искам да се разплача. Пия минерална вода и се питам дали нямаше да е по-весело, ако пиех бира. Если б бьло море пива, я б дельфином стал красивым … важното на руските песни е, че от тях лъха ирония. Красива и осъзната. Мъча се да се осъзная и аз. Всички тук са в Рая, къде ли ще са на сутринта? Изгасете слънцето, главата ми ще гръмне. Бас ловя, че всеки от тези подскачащи животни, носи комплекс в себе си. Не общ, индивидуален, според изискванията на клиента. Всеки полудява по своему, по неговия си начин. Едипов, робски, кокаинов, американски – комплексите са измислени за пояснение, ние ги използваме, за да се оправдаваме. Ето и аз имам комплекс – студентско-украински.

И моля ви, спрете да ме питате „От колко години си в България? А защо?”. Защото там беше шибано. Ясно? Много шибано беше там. Още си е такова. Защото в първи клас през зимата имахме -25 градусови температури, а аз за разлика от много деца – истинска шуба от овча кожа. Години по-късно мама ми обясни защо държеше да ме води и взима от училище – за да не ми я свалят от рамене на улицата. Защото това беше редовният номер. Защото хората полудяваха и оскотяваха. Един народ се пропи, пропи се с водка и замези с одеколон. Не се базикам, виждала съм. Вие какво помните от детството си? Аз помня „бомжей”. „Бомж” това е велика дума за бездомник, но от онзи тип, който вероятно има квартира някъде, но тя е толкова празна, а той толкова отдавна пие от мъка по улиците, че дори не помни, в кой квартал е тя. До ден днешен ги снимам с телефона си, когато пътувам там. Имам едни пресни снимки от Одеса от ноември 2010 и на тях човечеца си лежи на тротоара до една будка за цигари, а от нея майка и дъщеря си купуват нещо. Найс, а?

Помня как в детската градина една вечер останах до по-късно. Бяха взели всичките деца освен мен и Катька и когато мама дойде, госпожата разказа, че всъщност всяка вечер Катя остава сама, защото майка й е в лудницата, а баща й е безработен и пияница. И забравял да я взима. Сещал се след дни. И тя я водила всяка вечер у дома й, на Катька, де, при пияния баща. Да, ама тази вечер всички останали сериозно изненадани, когато открили, че Катькеният татко виси на средата на хола. Сираче. На 6 годинки.

Питайте ме, защо не знам дискографията на U2, за да нямам смислен отговор насреща. Защото бягахме от тази дръжава с крясъци и не ни беше до музика. Беше ни до въздух – нормален, чист, човешки. Тук било зле, а там знаете ли какво е? Тук сега е зле, а там сега знаете ли колко по-зле е? Елате да ви покажа, за да разберете защо всеки път преминавайки границата се прекръстваме и си отиваме „у дома”, в България. Та и аз така „у дома”, в Строежа, мисля колко са сладки тези първокурсници, които си разцепват главите в момента. Аз съм пенсионер. Или просто днес не ми се пие, музиката не ме кефи, идвам в Студентски директно след събитие, следователно сравнително свястно облечена и най-вече – обута с грешни обувки. С токчета. В Строежа трябва да се пускат само хора с кецове – дрескод. Само тогава можеш да подскачаш и да бъдеш себе си. Моите 9 чифта, спокойно спят в гардероба, докато пристъпвам от крак на крак в средата на място, което наистина скоро ще достигне вид на захвърлен и занемарен строеж. Не танцувам, тъжно ми. Сетих се за тези неща, а и Студентски ме подтиска, напомня ми за мястото, от което избягахме.

***

Слънцето наистина е прекалено силно. На ум се благославям, че не пих, защото щях да бъда на ръба на нервна криза в този пролетен ден. Измислената красота на измислената лъскавост си е заминала. Строежът е затворен, в Миленката събират сълфетки по пода. Примерните студентки щъкат до магазина, непримерните още спят. Всички са със слънчеви очила. Така е много удобно – прикрива липсата на грим, блясък в очите, капка ум в тях. Всичко прикрива. На светло виждам, че улиците все още не са асфалтирани и в момента градчето е в разгара на калния си сезон, трепнещо за лятото и прашния период, в който да навлезат и да се издушат всички. Дори чалга не дъни. Сериозна тъга и тишина. Всички имат няколко часа да се съвземат, да презаредят. Аз се качвам в 280 и отварям „Нещата” на Карбовски, която ми дава отговора на снощния ми въпрос какво ще се случи на сутринта: „раят на сутринта е винаги ад, човече, винаги ад.”

Виждам го, ада, само че когато не си пил, не е толкова зле. А и ако си бил някъде на много, ама много кофти място, цениш нещата малко повече. Някак им виждаш стойността ли, де да знам. Бягам за втори път, само че този път не се налага да минавам граници и 2000 километра. Този път маршрутът е по-кратък – Студентски град-Център – с вечното и „любимо” 280. Дори успявам да седна и щастието, толкова тъпо и дребнаво, е пълно.

P.S. Ако нещо не ви кефи в живота ви, идете до Студентски град. Разходете се по улиците с липсващ асфалт, минете по някоя от тъмните улици, за да се почувствате като на бойното поле, чуйте музиката от блоковете. После се върнете у дома, легнете в топлото си легло и помислете какво трябва да направите вие, за да промените това място. Защото глобалното почистване е добре да започне от твоя двор, а разхубавяването на истинската България – от село Урумово и Студентски град. Да уточним – Софийският Студентски град.

Advertisements

10 thoughts on “До Студентски (град) и назад …

  1. Да опитваш.
    Блъскай в стената, докато не ти гръмне главата. Съвсем сериозно.
    Тези неща тук са истина и сега гледам с ужас пост-а, защото някак не мисля за тях всеки ден. Но това не ми пречи да живея, нали?

    “Животът е хубав, защото е добър” беше казал “великият” Мишо Шамара. Някак ми се иска много да му повярвам.

  2. Ами, аз съм социалист – не от този сталинистки тип. Иска ми се да вярвам, че няма лоши, няма и добри хора, че всички сме просто жертва на системата или на обстоятелствата. Но когато тръгна по улицата, просто ми е супер трудно да отстоя това мое вярване, защото ме хваща сляп бяс и ще ми е по-лесно да напсувам някого и да ми олекне – да вярвам, че той е лош, зъл и заслужава всяка моя ругатня. Ама как като вярванията ми са, че този, който ми се присмива, този който ме ограбва и т.н. е просто жертва?!? Разбираш ли ме?

  3. Прекрасно и същевременно много тъжно!!! Браво за хубавия текст :*

  4. Искрено и лично, с темпо като моето 😉

    И споко, аз също не израстнах с U2, но наваксвам и попивам всеки ден – още и още … Дано успея до края на дните си 🙂

  5. Очень хороший текст.

    Отличен текст, много ми хареса. Може да не знаеш дискографията на U2, но пък имаш уникален жизнен опит, който няма как да получиш, дори срещу пари. Използвай го.

    Аз в последните години започнах да издирвам неща за които вървяха слухове, докато бях малък, филми, които не успях да гледам. Филми които гледах като дребосък, сега ги гледам отново, за да видя какво всъщност съм гледал. Миналото е като стара къща в родния град, към която се връщаш и откриваш, че къщата изглежда мъничка и схлупена, а градът – малък, опустял и овехтял.

  6. Pingback: До Студентски (град) и назад … | Информ@ЛИЧНО

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s