Опитах

Защото вярвам в теб…

Опитах с обратно броене,
опитах без мисли напред.
Опитах с безумно летене
със прашен и стар самолет.

Опитах да бъда сред хора,
опитах да плача и сам.
Опитах да влача умора,
опитах, какво ли, не знам.

Опитах, защото не мога
да плувам в морето от нищо.
Опитах, опитах, за Бога,
кажете, къде ли е „вкъщи”?

Опитах и ще продължавам
да плача, крещя и руша
Защото аз знам, заслужавам
чрез опита да се спася.

Защото все не искам хартиен
животът ми да е напред.
Ще чувствам, летя и умирам
със прашния стар самолет…