(От)търсих се

На мен, защото го заслужавам

Чаша кафе срещу утрото жалко.
Боря се с мисли за много и малко.
Купих батерия, пуснах часовника,
за да измисля отново любовника.

Никъде няма да ходя довечера,
И на живот аз съм вечно обречена.
В 3 и 15 затварям очите си.
Колко остава, колко преминал си.

Снимки родени, мисли несресани,
блъскам се в стаята, като обесена.
Мъртва душата, отново събужда се,
гледа ме втренчено, лудва сред ужаса.

Ако посегна наляво – умирам,
Ако престъпя надясно – заспивам.
Падам, лежа, изучавам тавана
Колко преминах, колко остана.

Вярваща. Господа мразеща силно
Аз във стените се взирам дебилно.
Няма ни минало, няма и бъдеще
Няма ни право, няма и съдище.

Гледам безизразно слънцето в стаята
Как ли умирате и се спасявате?
Ставам, кафето разливам изстинало.
Колкото минах, всичко е минало.

Влача се тежко по стълбите каменни
Винаги взимана, никога давана.
Вярваш ли, вчера се чувствах обесена
Всичко изстрадах, сега то във песен е.

Там, сред бездънния ужас на стаята
Дето се лутах и плачех, и маех се,
Хвърлих си кожата, нова изплетох
Болката, силата – станах и рекох:

Глупава, смислена, родна, несбъдната
Моя си, Душо, и аз не съм съдника.
Тръгвай, дори да си в мрака настинала
Всичко приключи, сега то е минало.

Advertisements

5 thoughts on “(От)търсих се

  1. Много хубаво, Настя, а най-хубаво от всичко е посвещението, така те харесвам, така заслужаваш!

  2. Pingback: (От)търсих се | Информ@ЛИЧНО

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s