Снежна песен

Самотата в снежинки се мери
И в дъждовните капки на литър.
Щастието със злоба не ритай,
Няма край, няма вечни раздели.

Заблудени насън ний ридаем
Плачем с пясък преяли, горещи
Гърлото ни дере в нощна среща.
Сутрин клепките толкова парят.

Страх, измъчваме се без да знаем,
Колко малко дели ни от Бога.
Много липсва ни нещо – много.
Спомен хвърляме силно в безкрая.

Днес април е, а сняг се натрупа
Ти снежинките бавно събираш
Знаеш, всичко самичък избираш
И деня ти недей мери с лупа

Страх не е опрадвание, знаеш.
Шоколад за кураж и навънка.
Да вървиш срещу всички без спънка
А дори утре пак да се париш.

Разрушеното минало дърпа
И цигулката нежна във мрака
В подлеза. Там е тихо. Тя чака.
Болките заличила с снежинки.

Крачка. Падаш. Политаш отново.
Лудост в мозъка е вкоренена
Любовта се подава, от теб забранена
Не плачи, тя се върна. Готово!

Имаш нея и мен, наранена.
Аз съм съща кат’ теб, животинка
С мъка нови рисувам картинки
Вярвам, че пак ще съм преродена.

А снегът тихо сипе се вънка.
Зъл април е, зъл и ужасен
Напиша ми по-хубава песен…
Послепис: Твоя малка снежинка.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s