Пъзел

Колко нежност и вяра, и сила
Нося в себе си, даже не знам
Бих се втурнала, бих те спасила
Но поискай, поискай го сам.

Аз при тебе от нищото идвам
Дишам тихо, понякога спя
В твойте сънища нощем се скитам
В твойте мисли леко летя.

Твойта сила и моята слабост,
Tвоя слабост и сила моя,
Тъй еднакви сме, просто за жалост
Мой си, аз ли съм, аз ли съм твоя?

Колко време те търсех в минутите
Колко често измислях ти име.
Появи се от нищо в живота ми
Появи се ти и спаси ме.

Пее славей навън, пак е късно
Или рано е вече, не зная.
А душата самотна и мръсна
Пак се мъчи да спи и забравя.

Пак се крие и пак се страхува
Иска просто да бъде ценена
Ах, не струва, не струва, не струва
Любовта, щом е тъй наранена!

Пак й казвам, а тя не ме слуша
Иска просто да те усеща.
И се крие, мълчи и хитрува
Чака теб, чака новата среща.

Изморена съм, скъпи, повярвай
С нея спори се твърде сложно.
И обичам я, и я ругая,
А нощта е тъга невъзможна …

Тя мечтае и знае, че всичко
Се подрежда в пъзел красив и готов
Просто имай търпение – мъничко.
И  търси ме, когато…
… усетиш любов.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s