Две чаши

Като чаши сме, стари и счупени

Пръснати на парчета сега.

С други пихме от виното купено

От червеното вино с тъга.

Те изпиха ни, всички до капчица,

Не оставиха нищо на тръгване.

Той си взе и чадъра, и шапката,

Тя провлачи нейното сбогуване.

Той ме счупи със звън безпощаден,

Тя откъсваше те част по част.

И останахме – ти тъй изгубен,

Аз с натрошени мисли и глас.

Разпиляна – една втора пълна,

Половинка си имаш в стъкло.

Докосни ме, да те прегърна,

за да станем най-после едно.

Озверели сами в самотата,

Изподрали до кръв сме нощта.

Ах, кога ли? Когато, когато …

Вярваш ли ми, с тебе летя?

Вино бяло, розе и червено,

Без значение просто какво.

Аз сърцето прегръщам ранено,

Не е чаша, не е от стъкло.

Миг по миг си събираш душата,

Звън по звън се сглобявам и аз.

Наша чаша ще има, когато

Има нежност, надежда и страст.

Отпусни се, обичам те, мили,

И не вярвам, че няма живот

Щом поискаме ще сме спасили.

Запази светъл спомен с любов.

Хайде, вино да пием на глътки.

Дай ми чашите – нови и купени.

А в боклука търкалят се жалки

Чаши стари, ненужни и счупени …

Advertisements

One thought on “Две чаши

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s