М.О.Г.А.

Винаги трябва да има някакъв виновен. И щом е винаги, значи сега намирам нов виновник за неуспехите на половината човечество, а именно всеки дръзнал да каже – “Ти не можеш”.

На 6 години поисках да се занимавам с балет, а било най-удачно да се започне на 4. На 15 започнах да свиря на пиано и всички в хор твърдяха, че съм пропуснала перфектната възраст да се занимавам с музика – 7 годишна. В момента съм на 23 и не знам какво умея, сигурно (според някои от вас) нищо.

През живота си съм се заминавала с модерен балет, пеене, рисуване, писане на стихове, лека атлетика, фотография, свирила съм на китара и пиано и съм се учила да плета чорапи. Учех френски, испански, немски и гръцки (напълно безуспешно!). Но пък се научих да бродирам! Какъв късмет, че за бродирането няма горна възрастова граница.

Какво се случи с останалите неща? Спирах и се отказвах. В момента, в който минаваше първата екзалтация, първия порив и желание, аз неминуемо се сещах да скептичните фрази от типа: “Няма да можеш”, “Изпуснала си перфектната възраст”, “Няма да бъдеш постоянна” или директното “Зле си. Няма как да успееш“. И си казвах – истина е – зле съм, не съм постоянна, няма да се справя. И не успявах.

Ах, как никога не се намери един човек да каже – “Давай, вярвам в теб, момиче!”. Ах, …

И сега ви обвинявам!

Не за моите грешки и спирания. Аз продължих да рисувам (въпреки че таланта го няма никакъв), продължих да пея (макар от години да ми твърдят, че го правя фалшиво), продължих да пиша и дори имах наглостта да започна този блог, в който най-публично излагам текстовете си, продължих да свиря (макар и рядко) на пиано и да танцувам от сърце. Не ми пука какво мислите, вече не ми пука дали вярвате в мен. Аз вярвам в себе си и не ме интересува на колко години е трябвало да започна да се занимавам с нещо – започнала съм тогава, когато съм намерила време за това и никой не може да ме убеди, че на 23 не мога да се науча да правя шпагат.

Обвинявам онези, които с измисления си реализъм спират останалите. Разберете, няма невъзможни неща! Няма крайна възраст! Няма неуспешни опити! Няма грешни избори! И моля ви, не смейте да повтаряте някому, че той няма да се справи с нещо. Всеки може, стига да усети подкрепата зад гърба си.

А понякога може и без нея … Понякога е по-добре да слушаш сърцето си, което тихо и упорито ти казва “Ще се справиш, вярвам!”, отколкото да вярваш на чуждите думи.

И последно …

На 23 години започвам да се уча на Бързо четене. Оказа се, че в продължение на 18 години аз съм чела със скорост 7 пъти по-бавна от тази, която мога да постигна. Пропуск? Да, и аз така помислих в началото. Но … 18 не са 28 или 38 години. Изгубила съм доста време и както и с всички останали неща в живота ми – не съм се научила на бързо четене на време. Мислите ли, че ми пука? Ни най-малко.  Правя го сега. И знам, че ще успея!

Advertisements

3 thoughts on “М.О.Г.А.

  1. Mojem vsi4ko i po vsiako vreme .Stiga da sme gotovi na jertva i li4niat ni motiv da e mnogo silen.
    I moje bi v kraina smetka triabva da pobedim prosto sebe si za da pobedim sveta.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s