Сън в дима

Запалена запалка изоставена
пропуква леко в тишината гъста.
И с мисли непознати незаписани
пречиствам се отново и излишно.

Къде събудих се? Чие е тялото?
Какво от вчера помня и с кого се виждахме?
Изучих химията на сметалото,
а някой мъчеше се да обижда ме.

Сама. Самотна. Изоставена.
Каква е приликата със “свободна съм”?
Изгасям недопушена цигарата.
Какво съм днес?

Аз днес съм просто сън.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s