Д.Точка.

На онези, които крадат от добротата ми,

за да ми я върнат в троен размер.

Обичам ви.

Изгоних я една ужасна вечер.
Посочих с гняв отворена вратата.
извиках силно: “Край. Напускай вече!”
А тя безмълвно тръгна си горката.

Сега стоя умислена, самотна.
Нощта е тук, а нея – ней я няма.
Изгоних я, повярвах, че страхотно
ще си живея. Ах, каква измама!

Докосвам тишината, вдишвам жалост
към собствената глупост безгранична.
Повтарям думи, хвърлени на халост.
Кого да лъжа, че ще съм различна?

Какво без нея мога? Де да ида?
И как да продължа да дишам кротко,
когато вътре в себе си тая обида.
Към себе си тая. Тъпо. Мокро.

В очите ми са плувнали звездите.
Не виждам, мамо. Тръгвам, татко.
Пазете ми за мъничко мечтите
излизам да я върна – Добротата.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s