щастлива.

Неочаквано, но… На Явор

Ако небето падне, слънцето умре

и демон черен всички ни разплаче.

Ако в бездънното попадна аз море

и няма изход, няма, няма начин.

Ако денят ми се превърне в нощ,

а пролет – в дълга, дълга зима.

Аз имам таен изход, мойта мощ

е нежната ти обич. И непобедима

ще бъде всяка моя глупост и тъга,

преплетена с прогнили тънки грешки.

Ела, при мен, ела, ела сега,

И скрий ме в тъмния и дървен дрешник.

Тук в тишината тайно от света

Нашепвай нежно колко ме обичаш.

Заслужила две чаши любовта,

която кара ми се и привлича.

Затворена в сърцето зная как

да продължа по пътя на света изгнил.

Защото зная, ти до мене си Човек,

а аз до тебе просто съм … щастлива.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s