Представи си, че беше дете дейно, бързо и много игриво. И задача една – да растеш, втора – да си безкрайно щастливо. От прегръдките всичко да взимаш, шоколад на корем. За последно. Да играеш, а не да я имаш на съседа играчката вредна.
Да обичаш без мярка и граница без да казваш от думите тежки. Да тъпчеш в устата си баница, да не знаеш какво е туй "грешка". Да мечтаеш дори без мечтата да е с ясна за теб дефиниция. Кой е беден, коя е богата и какво всъщност беше "традиция" ? Представи си, че пак си дете, а животът - едно забавление. Важно само е ти да духовно растеш, а останало просто е "мнение".
.
Хей Настя,
харесва ми това, което чета тук. и реших да те поздравя. успех и много творческо вдъхновение 🙂
миша
Спасибо, Миша!