Ти си тук

Една и две, и три са мълниите,
а по стъклото капки ходят.
Стоим усмихнато безмълвни ний,
а мислите назад ни водят.

Гърми навън, а тук сме смели,
чаршафите ни крият от дъжда.
Къде ли точно сме поели
и колко ти и аз ще издържа?

Това са чужди и изтъркани тревоги
и неизречени остават те в нощта.
Навън вали, а аз прегръщам те и мога
така да чакам тихо сутринта…

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s