Facebook vs. Vkontakte.ru – победител?

Курсовата ми работа по предмета “Интернет култура” не е научен труд. Предупреждавам, че като всяка друга курсова в съзнателния ми студентски живот, първоначалната й цел, бе “активно отбиване на номера”. Но руската социална мрежа не е позната у нас, затова си позволявам да ви споделя поне малко информация за нея, както и за разликите и приликите й с втория ни “дом” – facebook.com.

Светът има нужда да общува. С увеличаването на комуникационните възможности, хората изпадат в ужас от вероятността да нямат достъп до интернет, но най-вече – да загубят комуникацията си. Станахме зависими не толкова от интернет, като източник на полезна или вредна информация, колкото от непрекъснатото желание да бъдем във връзка с някой.  За тази цел светът избра Facebook, Русия се спря на vkontakte.

След  превода и изданието на книгата  на Бен Мездрич „Милиардери по неволя”, посветена на създаването и развитието на Facebook историята, след излизането на още няколко десетки книги посветени на откритието на Марк Зукърбърг и най-вече – след появата и награждаването с Оскар на филма „Социална мрежа” – Facebook стана „нашето” място. Той се превърна не само едно място за безцелно трупане на приятелства, но и познато място, чиято история, ни прави съпричастни и лоялни към марката. Забележителен е феноменът, че след излизането на филма, спряха да се създават каузи като „Искам си стария Facebook обратно”, „Ние сме ПРОТИВ промените на Facebook-a”. След като видяха нагледно колко голямо количество хора стоят зад всекидневното обновяване на функциите, протестите замряха.

Ами vkontakte.ru? Там такива протести никога не е имало.

В началото бе …

… синята платформа. Простичка и елементарна за употреба. Така изглеждаше сайтът, който лично аз посочвам като „място за виртуално живеене” .

На 4 февруари 2004г. се роди Бъдещето, под формата на социален сайт, в който можеш да споделиш минимално количество лични данни и да намериш другарчето си по чин в Харвард. Това е условието – мейлът ти да завършва на @harvard.eu. През септември 2006 година това условие отпада и всеки желаещ, навършил 13 години, може да стане част от thefacebook.com, прародителят на настоящия facebook.com. Към момента[1] (27 май 2011 година) тези „желаещи” са 700 милиона.

Само за няколко месеца  „Facebook, Inc“ (фирмата, регистрирана от създателя й Марк Зукърбърг) се разширява из цяла Америка, прехвърля се отвъд океана и завладява света. Буквално за броени часове всички се заразяват от този бързоходен „вирус”, часове необходими да се ориентираш и „зарибиш” по социалната мрежа.

„Как съм живял 20 години без Facebook?”, е един от най-често срещаните иронични статуси. Истината е, че сега не си представяме живота без този сайт. Малцина са онези, които все още странят от него, подобно на нежелаещите да имат GSM. Хора без телефон в джоба почти не се разхождат по улицата, а онези, които отричат принадлежността си към социалната мрежа номер едно, най-често имат профил с фалшиво име.

Никой не може да избяга от тази сила, а и не вижда смисъл. Преди година, Facebook сподели плановете си за вграждане на поща, която изцяло да премахне съществуването на други е-мейли. Частично това обещание се изпълни и в момента в съобщенията можеш да прикачиш файл от свой компютър, както и да си направиш моментна снимка и видео с камерата от лаптопа си. Това са настройки, който дори не присъстват в gmail.com.

Групи (които непрекъснато подобряват и променят формата си), страници на известни личности/марки/предавания и други., каузи, игри, качване на снимки с по-висока резолюция, купища развлекателни и (без)полезни апликации, които позволяват да правиш почти ВСИЧКО, платформи за създаване на събития и т.н, и т.н. Но най-важното, сайтът ти позволява не само да бъдеш в непрекъснат контакт с приятелите си чрез (отложени) съобщения, както и чрез моментни такива под формата на чат. Той ти дава платформа за изява чрез статуси. Дори, когато нямате на кого да пишете и никой не иска да чуе за вас, но вие изпитвате болезнена и неподправена,  психологически предопределена нужда да се изявите – пускате статус. И чакате някой да го лайкне[2].

През 2008 година, именно благодарение на Facebook се разпространява идеята за масов протест пред Народното събрание, който се проведе на 14 януари с.г. Това става първо социално значимо и мащабно събитие, което бе сформирано, разпространено и дори отразено в рамките на прохождащата в този момент в България, социална мрежа. Сега няма събитие, което да не може да бъде открито в тази страница. Или да го кажем по друг начин – ако събитието, не може да бъде открито там, то не струва.

Сайтът отвори не врати, а ПОРТИ пред PR-ите и маркетинг специалистите. Рекламата заваля не само под формата на странични банери, но и като събития, приканващи те да участваш в игра, чиито награди са от еди-кой си спонсор. Платените рекламки на собствената ти страница, също станаха много популярни, основно заради ниската им цена.

Съвсем наскоро обаче Марк Зукърбърг заяви, че „смята, че социалните мрежи трябва да са напълно достъпни за децата под 13” [3]. Според създателя на „чудото”, децата трябва от малки да се приобщават към социалните мрежи в интернет и това ще ги прави пълноценни и активни граждани на света. Освен това, в интервю за CNN, цитирано от Сайта на Съюза на българските журналисти, той смята, че „мрежи като Facebook повишават нивото на образование”[4].

След тази новина, дори моят социален и промит мозък вознегодува. Приемам напълно и се съгласявам безрезервно, че всяко следващо поколение деца има напълно различно детство, но не искам моето дете да научи как изглежда кучето от каузата във Facebook „Да помогнем на децата да направят разликата между куче и совалка”. Прекалено е.

Россия, ах, Россия…

… не остана по-назад. Вървейки по пътя на харвардския студент, Павел Дуров, завършил Санкт-Петербургският Държавен Университет през май 2006, създава платформа за комуникация между студенти. Официално страницата с домейна vkontakte.ru стартира на 10 октомври 2006 година. За разлика от неговия прародител, тук няма ограничения за регистрирани потребители, но приликата с Facebook е повече от невероятна. До днес vkontakte.ru използва син цвят за дизайн на платформата, а самата й форма и функции наподобяват или дори копират първоначалния вид на Facebook. На всички нападки за „препис” Павел отговаря, че просто е използвал  книгата  «The CSS Anthology: 101 Essential — Tips, Tricks & Hacks», която е послужила за основа и на Зукърбърг. Ето от къде идвала приликата …

Само няколко месеца по-късно, руският сайт нараства до 100 хиляди потребители, а през ноември 2007 – те вече са три милиона. Към днешна дата рейтънгът на сайта, според неговата популярност в отделните държави е:

Държава                                                        Място

Русия                                                                1

Белорус                                                            2

Украйна                                                           3

Казахстан                                                        5

Азербайджан                                                 14

Молдова                                                         14

Армения                                                         17

САЩ                                                               1024

                                                                                              Източник[5]

Рускоговорящото населени на бившите страни членки на СССР са сред основните и първи регистрирали се. И въпреки очевидната прилика с Facebook, тези абонати остават лоялни на руската социална мрежа до край, мнозина дори споделят, че никога няма да си направят профил в световната социална мрежа.

А има ли нужда?

„Защо ми е да си правя профил във Facebook?,” попита ме един приятел от Калининград, „функциите са напълно еднакви”. И наистина, погледнати на пръв поглед двата сайта си приличат. Промените, които настъпиха във Facebook, измениха външния вид на сайта, докато руската му версия остана почти непокътната. А наличието на групи и липса на каузи са може би сред най-основните прилики и разлики.

Личен рейтинг, нещо което не присъства в американския сайт, е много важна част от руската социална мрежа. Ако личният ти рейтинг, определен от количеството приятели, коментари, съобщения и изпратени (забележете!!) ПЛАТЕНИ подаръци, то ти имаш повече възможности в сайта. Ако е нисък… не играеш. Платените подаръци бяха истинска изненада за мен, свикнала на българската „аванта” или с други думи „безплатност”. Ако искаш да изпратиш по-красива картинка на другарчето си, трябва да изпратиш SMS или да преведеш пари. Малко, но все пак пари.

Въпреки тази комерсиална част на милите жестове, под формата на банални картинки (към момента, в който се развива това приложение, потребителите все още нямат стена и възможност за споделяне на снимка на нея.) С две думи, аз не мога да изпратя на приятеля си снимка с котенце, а ако много горя от желание да го сторя, трябва да платя няколко рубли за приложението. Въпреки тази очевидна комерсиализация на приложенията, в сайта няма никакви реклами. Банерите изцяло отсъстват, а поканите за събития и каузите не включват марки.

Интересното е, че от самото си създаване, сайтът сериозно се филтрира от редактори. Твърди се, че няма посегателство на лична комуникация, нито лични данни на потребителите, но първите потребители с фалшиви профили, използващи картинки вместо лични снимки за аватар, бяха изтривани. Това подсили слуховете, че сайтът беше създаден като разбработка на КГБ с явната цел – да следи настроенията и интересите на съвременната младеж. Статия от 6 юни 2011 година със заглавие „КГБ заплашва администратора на белоруска група vkontakte.ru”[6], публикувана в сайта chartert97.org, потвърждава опасенията ми, че този слух или е много упорит, продължил толкова години, или просто е верен.

Така или иначе сайтът съществува и расте. Въпреки по-малката му функционалност, той все пак предлага на потребителите си минималните приложения, с който те могат да изпълняват основната си цел – да комуникират. На 2 февруари 2010 година насам, в сайта бе регистрират 60-милионният потребител, а обновяването на статусите стана възможно и с SMS. Няколко месеца по-късно vkontakte.ru пусна собствена платежна система, което улесни заплащането на приложенията, а месец по-късно, потребителите получиха „уникалната” възможност да получават SMS от номера 5605, съобщаваш ви „невероятни” новини около сайта, както и наличието на получени съобщения.

Сега можете да изпращате документи, снимки и пари през профила си, както и да пишете на стената на другарчето си, която най-после започна да съществува и в тази социална мрежа. Това, което сериозно отличава двата сайта е липса на обща СТЕНА. В руската версия тя отсъства напълно и влизайки в сайта, вие попадате в собствения си профил. Ако искате да видите какво правят някои ваши приятели, трябва да влезете в техния профил и тогава ще видите актиностите им на тяхната стена. Липсата на обща стена, предопределя и липса на профили на медии/онлайн магазини и други подобни, които активно заливат общата стена на моя профил акаунт във Facebook.

Информацията започна да идва сама при нас, при това в моментите, в които се забавляваме и ровим и статусите на приятелите си. Често научавам новината, минути след като е пусната в някой информационен сайт, именно благодарение на Facebook профила на сайта. Но това информиране напълно отсъства в руския сайт-близнак. За добро или лошо.

Суровото настояще, светло бъдеще

Във френските информационни емисии „лошите” думи Facebook и Twitter повече няма да бъдат споменавани. [7] Журналистите нарекоха този жест – опит да се спре революцията. Но според френското правителство тези социални мрежи имат негативно влияние върху френската култура. Можем само да предполагаме, че vk.com (от 2010 година насам, сайтът vkontakte.ru съкрати името си и смени домейна), ще се разрастне във Франция. Така или иначе, рускоговорящите граждани вече членуват в него.

През последните години световната социална мрежа е била неведнъж забранявана в Пакистна, Китай и други държави от Близкия изток. Американското материално разбиране се сблъсква жестоко с източната духовна нагласа, но винаги победителят е един – потребителят.

Защото опитал веднъж да бъде в непрекъснато контакт със света, човекът не може да спре. Напротив, желанието му и стремежа да научи повече, да се докосне до повече познати и непознати хора, го кара да отваря любимата до болка уеб страница, започваща с www.faceb

Фройд би казал, че зад всичко това стои скрито сексуално желание. Тук дори то е явно – сайтът бе създаден не само с целта да събере повече момичета, но и сега успешно се справя с ролята на „сватовник”. Но има един ценен недостатък – въпреки множество каузи, коментари и молби Facebook все още не е въвел опцията да бъдеш „влюбен”. Това състояние не е логично, според създателите на сайта, то не попада в списъка с възможностите за социалния ти статус.

И тук наградата отива при руската социална мрежа, въвела тази опция само преди месеци – краткото проучване сред моите приятели, ползващи vk.com, показа, че те не само много се радват на тази опция, но и дори дългогодишни връзки промениха настройката и станаха „влюбени” един в друг.

Защото руската широка душа, може да се окаже по-голяма от американската. А победител в двубоя е напълно излишно да се търси, аз имам регистрации и в двата сайта и се справям чудестно.

www.facebook.com

www.vk.com

София 2011, ©


[2] Лайк – дума от английския език, означаваща „харесвам”, станала един от най-често употребяваните глаголи в рамките на Фейсбук обществото.

[3] http://sbj-bg.eu/index.php?t=11572 – Марк Зукърбърг иска да грабне и децата във Facebook

[4] Пак там.

[6] http://www.charter97.org/ru/news/2011/6/6/39292/ – КГБ угрожал администратору белорусской группы vkontakte.ru

Advertisements

8 thoughts on “Facebook vs. Vkontakte.ru – победител?

  1. аз имах профил във facebook от 2006 и го деактивирах преди две седмици.
    всички положителни страни, които изброяваш може да се погледнат и под друг ъгъл и няма да са така розови. например прочутите event’s. не веднъж съм присъствал на event организиран по facebook, за който за потвърдили 50 човека, а реално идват 8 или 8 са потвърдили, а дойдат 20. големи протести са организирани и са имали успех много преди съществуването, на каквато и да е социална мрежа. да социалните мрежи улесняват организирането на такива събития, но и дават въможност за следене на организатори и участници.

    реално всички приложения и т.н. на facebook не са полезни, а по-скоро начин да убиеш свободно време и някакъв вид забавление, но цената е доброволно даване на лична информация.

    марк зукърбърг не вярва в съществуването на лични данни, които не трябва да бъдат споделяни. той сам казва, че е направил грешка с privacy опциите, че не трябва да ги има. трябва цялата ти лична информация там да е достъпна за всеки. изказвания от сорта на „мрежи като Facebook повишават нивото на образование” са меко казано бутафорни, особено от човек, който не е успял да завърши висшето си образование, защото е решил да прави пари.
    има още неща, които не ми харесват във facebook, идеологията на създателя му и политиката им. но няма нужда се впускам в повече подроности. на кратко: “на който не му изнася, да се изнася.” 🙂

    • Казваш, че си се “отписал” от FB – и няма да се “върнеш” там?

      Съгласна съм с всичко, което казваш, но аз не виждам глобален проблем с “личните” ми данни. ФБ не разполага с номера на личната ми карта, нито с моето ЕГН. Имената ми може да не действителни, както и личната дата, според която брат ми е няколко години по-голям (за да може да се регистрира, оф корс). Достъпност – това предлага ФБ и при достъпност във всички посоки. Както ти позволява да достигнеш до непълно непознати и неизвестни хора, така и ти самият си достъпен до всички. Или до онези, които си “допуснал”.

    • Всъщност мисля, че още го има и дори видях един приятел да си пише там.
      – Вътре има ли живи хора? – изумих се аз.
      – Да, останаха най-яките.

      “Най-яките” според неговата представа, разбира се ;))

  2. всъщност нещото, което наистина ме подразни най-много във фейсбука е, че не можеш да си изтриеш профила….. ама да го изтриеш (нещо, което можеш в други такива мрежи като StudiVZ например)… моя също е деактивиран от 2 години сигурно вече… но за да го пуснеш трябва да направиш същото, което трябва да правиш и за активния си профил – достатъчно е единствено и само да напишеш паролата си пак и все едно нищо не се е случвало…. това ме вбесява като отношение, не можеш да се разграничиш от този сайт дори и да искаш… не можеш да си тръгнеш… това не е равнопоставена връзка….
    съвсем друг е въпросът, че фейсбук е пълна скука и е някаква смешна имитация на социални отношения…. разбирам напълно функциите, които придоби сайта за много хора, поддържащи бизнес и търговски контакти или промотиращи дейността си в него…. не разбирам хората, които си губят най-безценния ресурс (времето си) в глупости

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s