Сърцето на Мила

Сърцето ми ръжда не хваща,
прегърнало до болка самота.
Обажда ти се, после те опраща,
остава пак само. А любовта

пронзителна, така унила,
твърди, че всичко лесно е било.
Усмихната насън, сама, щастлива,
натрошва всички ляти от стъкло.

Сърцето ми е рицар непризнат,
обичан и разбран едва от мене.
Без него аз съм нищо. С него съм богат,
а то разбира, никога не стене.

Забравено, заровено е то,
сърцето скъпо мое недоспало,
понякога се буди и защо
изправено е пак пред огледало.

Във него няма болка, красота,
то неподвластно е на всяка мода,
любов това е простота,
сърцето – късче нежно на природа.

 
Снимка: Lady -Tori
Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s