Аз не бягам, аз пътувам – правете разлика

Travel often – getting lost will help you find yourself.

Unknown author

Трудно ми е да отговоря на въпроса: “От къде си?”.  Първо, защото не го смятам за важен и значим в един смислен разговор, второ, защото се изморих от него и от реакциите, до които води. В началото навеждах глава и казвах “От Украйна”. Постепенно обаче започнах да вдигам главата си все по-високо и по-високо до момента, в който се научих да казвам спокойно и без да фъфля и мънкам, притеснено, че не сте чували за Бердянск. И аз не съм чувала за много неща, но…

От Бердянск съм

Често се шегувам, че това е едно украинско село. Не е вярно, Бердянск има 123 000 жители. При едно участие в БНТ, лепнах смело, че са 350 000 и баща ми щеше да ме изяде с парцалите. Съжалявам, моя грешка – 123 са хилядите хора, които живеят в този град. Той е красив и морски, има напукани тротоари и занемарени паркове, а детската ми градина е превърната в митница. Което е по-нагло – в неработещ офис на морската митница. А съответно и несъществуваща, камо ли, работеща детска градина…

Ах, да, забравих да уточня, че се намира на Азовско море. И понеже продължавам да срещам хора, които не знаят за него – да, има такова море – намира се на север от Черното и в него (ооо, изненада!) има много риба. А нашият град, Бердянск, е известен с попчетата. Дори имаме паметник на попчето. На централния площад.

После иди разсъждавай за смисъла на паметниците …

И така, аз съм от там. Живяла съм 8 години в този китен и занемарен, като всеки един друг в Украйна, град. И го обичам. Без да го познавам, го обичам.

После беше Благоевград, Пловдив, Студентски град … Сега е просто София. И въобще не искам да ви разказвам за глобалните си планове да завърша пътуването на Марс, след като съм минала през Индия, Нова Зеландия и Южния полюс. Обичам пингвините. Карма.

И често защитавам пътуването пред онези, които го приемат като бягство. Трябва да призная, че аз самата намирам някакво освобождение в това действие. Срещаш нови хора, започваш начисто, намираш приятели, опитваш, без да се страхуваш, че помнят старите ти грешки. Хубаво е. Трудно е. Адски трудно.

Неочаквано, нали?

Е, трябва да признаем истината – не е лесно да започваш от нулата. Изграждаш доверие, печелиш симпатии, обясняваш от къде си … А защо? Но въпреки това, като един малък гайд, мога да ви уверя – където и да отидете, винаги, ама абсолютно винаги ще има Хора. Онези, с големите букви “Х”. Как ще ги разпознаете? Ами… те не питат от къде си. Не го считат за нужно в един смислен разговор. Какъв си е в пъти по-важно.

Така че, пътувайте и не се връзвайте на обвиненията, че бягате. Хората правят разликата…

Advertisements

2 thoughts on “Аз не бягам, аз пътувам – правете разлика

  1. Ей, да знаеш колко съм съгласна. Пък и как хубаво ми се върза с предстоящите близко и по-далечно пътуване. Поздравления, мечтателко. 🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s