Из “Тефтерчето”

Ананаси и слънце. Кой би повярвал, че гълъбите някога ще станат домашни животни, а зайци ще подскачат из апартамента. Синьото кюрасо се смесва с джаз ноти от съседния апартамент. На 6-тия етаж съседката пече чушки, а аз лежа на пода. Някъде там, из дебрите на леглото и завивките, си ти. Един голям човек, побран в малкото ми легло. Тихо е. Гугутката обикаля ръба на терасата и ананасите се смесват някъде в нещото. Не помня от кога не съм яла ананас. А-на-нас … А на вас?

Нищо няма значение, щом няма изкуство, светът спира. Въпреки че продължава да върви напред с бързи темпове, за мен той умира. Като стар телевизор с развален звук. Има картина и тишина. Нека има изкуство. Залязващото слънце ме пита къде съм. Ето ме, на. Тук съм. На пода, разглеждаваща лъчите отразяващи се на тавана. Припомням си вкуса на ананасите и на теб. Скрития някъде из малкото ми легло и завивките, голям човек.

Advertisements

One thought on “Из “Тефтерчето”

  1. Pingback: Из “Тефтерчето” | Информ@ЛИЧНО

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s