Сърце

Колко чака сърцето не зная,
не познава часовник, горкото.
То почива, подскача, мечтае,
а понякога страда самотно.

Има странното качество сякаш
се преражда отново, отново
Днес се смее, а утре ще плаче
за любов устремено готово.

Колко чака, какво ли желае,
знае то, знае колко го иска.
Няма никога ти да узнаеш,
ако то не почувства те близък.

И сърцето ми – пълна поляна
със цветя и пътеки безройни
прави множество хора засмяни,
други – губят се там, безпокойни.

Там е хубаво, там е и тъжно,
там понякога дъжд капе ситен.
Там си много, отчайващо, нужен
да живееш, а не да си пътник.

Но избраш различна пътека,
затова с теб се тихо прощавам.
Не го казвам тъй често на всеки,
но оставаш, във мене оставаш.

Аз сега ще поспя и мечтая,
обещавам да бъда добре.
Колко чака сърцето, не зная,
но дано никога да не спре …

Снимка: Ladi Tori

Advertisements

2 thoughts on “Сърце

  1. Pingback: Сърце | Информ@ЛИЧНО

  2. Само сърцето кара човек в едно тупване да иска да умре, а със следващото да взема от живота с пълни ръце!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s