Приказка

James Blunt – No tears

Тихо, тъмно и лампа
нощна свети над нас.
Mама книжката цветна
ми зачита на глас.
Малка Настя се гуши
във завивките там.
И с мечето те слушат
за истории с плам.
Мама нежно разказва
за света тъй красив:
„В него принцът те чака
с коня бял, с коня див.”
Настя слуша с усмивка,
„Точно, мамо, така!
А дали мене дива,
ще държи за ръка?”
„Принцът хубав те чака,
принцът рус и богат.
Само, маме, почакай,
порасни и тогаз.”
Бързо литват години,
лампа имам си аз.
Вечер нежни картини,
си римувам на глас.
Много руси подминах,
бяха принцове те,
но не в моя градина,
розата им расте.
„Мамо, ти се обърка,”
казвам тихо си аз. –
„Няма принц, който чака
няма кон, няма власт …”
А мечето нашепва,
старо, меко, любомо:
„Настя, гледай обемно
цялата ти картина.”
И тогава се плясвам
по челото – „Богат?!
Няма кон, няма свита
моят принц непознат.”
Всички приказки стават
по-реални и “чест”
е богатството ново
силно, важно за днес.
Настя стана голяма
знае в дума „богат”
има много промяна
с вкус на доблест и цвят.
„Не е рус, той е, маме,
не е с кон той красив,
той висок, тъмнокос е,
моят принц нежно див.
Негова съм принцеса,
той е вечният крал…”
Тихо лампата свети,
Мечо стар е заспал …

Снимка: CarrotCat

Advertisements

2 thoughts on “Приказка

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s