Търся Лъв.

На Явор 

– Аз съм Лъв!
– Ти си Лъв?!
– По обявата идвам.
– Но кажи ми какъв,
някой всички задигна.
Бях лепила обяви
по стълбове, клетки,
но вандалски прояви
ги убиха на сметка.
– Аз съм Лъв, ето идвам …
– Но, простете, аз вече
не търся ни лъв,
нито мъж, нито вечер
си мисля за стари
обяви висящи,
забравиха фанфари
от нежното щастие.
– Аз съм Лъв ще поседна…
– Но, моля ви, нека
вървите по пътя,
срещнете човека.
Аз вече залостих
на сърцето вратата,
ключа май изгубих –
непохватност позната..
– Аз съм Лъвът…
– Да! Виждам!
Не търся такъв,
не желая да знам…
– Напротив, напротив!
Разхожда се вчера
Видях лист с надежда,
летящ да намери.
Беше  някой откъснал
парчето хартия,
в ръцете попадал
на тези, ония.
Накрая до мене
достигна листчето
и нещо простена
дълбоко в сърцето:
Отивай, ти Лъв си
тя чака, тя знае
Отивай, отивай..
Дойдох. Но ухае …
– Вечеря си готвих,
не чакайки гости…
– Лъвът той обича…
– Да, знам, рядко пости…
– А може би трябва?..
– А може би не?
– За кратка вечеря
да остана поне.

Така той остана
за “кратка” вечеря.
Когато не търсих
той сам се намери …

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s