Ако някога

На теб,

чийто номер съм набирала толкова пъти

Ако някога стане ти тъжно
и в мъглата не виждаш лъчите.
Ако пак се почувстваш ненужен
и самотно един сред тъпите.

Ако някога тихо говориш,
а не слуша те никой насреща.
Ако някога жадно се молиш,
но молбата се губи гореща.

Ако някога буца във гърлото
ти заседне, така – без причина –
набери моя номер ти в тъмното,
нека просто мълчим си двамина.

Ако някога нямаш идеи,
нямаш сила, смелост и вяра,
Набери ме и ще ги намерим
със любов затаена без мяра.

Аз си тръгнах сега, но помни ти
всичко що ти казах по-горе –
в тъмното, мълчаливи минути,
те са щастие. Мое. И твое.


Фото: Megan Breukelman

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s