Силата на думите ти

Предполагам сте чували за документалния филм „Силата на водата”? Руското видео разказа на целия свят за това каква чудодейна сила има течността, на която обръщаме толкова малко внимание. Психолозите във филма, разказаха пред камера как една чаша вода изпита с тежки мисли може да вреди като отрова, а друга, над която са казани добри думи, лекува по-добре от лекарства. Питам се, защо до момента няма филм за силата на думите…

Именно думите, в зависимост от това да бяха от положителен или отрицателен характер, променяха влиянието, което водата оказваше върху хората. Дават ли си сметка за силата на думите, всички писатели, които ги употребяват в тези огромни количества? А защо не стесняваме въпроса и не се обърнем към него от по-широка гледна точка – не писатели, хората, дават ли си сметка за това какви думи употребяват в кратките фрази, в подмятанията, в  описанията на живота си, в бележките, които оставят на бюрото на колегата си? Впрочем забелязали ли сте, че бележките са най-често написани в мил тон, докато на живо човек може да не показва кой знае колко добро отношение. Значи думите са онези, за чийто параван искаме да скрием себе си или по-точно – собствените липси и неуверености. Понякога го правим зад булото на сериозни и премерени фрази, с които искаме да изглеждаме тежки и начетени, понякога под фриволно използване на жаргонни клишета, а понякога с мълчание.

Задавам си въпроса за силата на думите и дали ние сме запознати, че употребата им е важна и не зная как да си отговоря. Срещам хора, чийто речник е беден и сведен до ограничено количество думи и се питам дали това е форма на невежество или просто този човек е толкова затворен и страхуващ се да бъде показан на целия свят, че е премерил живота си до определено количество действие, а разговорите – до сведен минимум от думи. За пореден път си казвам, че не всичко е такова, каквото изглежда. Че зад веселият поздрав, който е абсолютно еднакъв всеки ден, стои страхът да бъдеш тъжен днес, а утре искрено весел. Имаме някакво погрешно разбиране за правилност на действията, което създаваме чрез „правилни” постъпки, „правилни” фрази и „правилни” мисли. Обичам след формалния въпрос „Как си?” за давам въпроса „Как се чувстваш?” и да виждам промяна в лицето. Мускулите, напрегнати от красива усмивка, се отпускат. Човек, рядко издържа на вторичния въпрос за това какво точно се случва в него и не защото е слаб и не може да издържи на атаката, а защото най-после някой е задал нужният въпрос, въпрос, който носи смисъл и загриженост.

Питам се – защо хабим думите си така? Защо ги пилеем безсмислено? Защо не казваме правилните и нужните неща? Всички сме боледували като малки и знаем, че освен лекарствата, думите на мама са се врязали в паметта ни. Топлата, майчина дума, която лекува. Помним и знаем всичко това, но толкова рядко казваме правилните неща. Грижа ли ни е или не, искаме или не, околните чуват всичко, което казваме, четат всичко което напишем. И вместо да направим някого щастлив, като искрено му кажем, че днес изглежда добре или обратно – по детски сънен – ние подмятаме поредния неопределен поздрав. А думите лекуват. Думите подкрепят. Думите събуждат застинали сърца. Думите са всичко, което можем да сътворим буквално за секунда, всичко, което може да разруши или да съгради.

Искам този вътрешен страх да спре. Страх, който показваме с всичките средства на невербалната си комуникация. Искам да спра да виждам измъчени хора, които се усмихват, защото „трябва”. Искам да се махне този страх, да признаем, че може да ни е зле, да боледуваме, да страдаме. Искам да ни олекне от вината, че нещо не ни е наред, нещо не ни е „правилно” и да бъдем такива, каквито сме, да говорим така, както се чувстваме и постепенно да открием своите думи. Защото вътрешната хармония и удовлетворение няма да ни позволят да хвърляме хапливи забележки. Няма да имаме нужда от тях, за да задоволяваме страдащото си, несигурно его.

Искам всичко да ви бъде наред, затова пак ще ви попитам – слушате ли околните? Чувате ли себе си? Какви са вашите думи, давате ли си сметка за тях? Отговорете…

Advertisements

One thought on “Силата на думите ти

  1. Pingback: Силата на думите ти | Информ@ЛИЧНО

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s