Фотографът


Стъпка „ПА” – едно от основните движения

в балетното изкуство

– Не ме търси! Не ме търси, чуваш ли!!! – удължаваше гласните тя, крещейки към угасналия дисплей на телефона.

В тишината се чуваше ремонтът на третия етаж и глухите звуци на затворен телефон. След няколко мига се чуха и сподавени ридания. Виковете на яростта се превърнаха в отчаяна слабост, изразена единствено в ритмични подсмърчания.

– Как можа? – питаше се на глас. – Как можа да се забъркаш с този смешник? Фотограф ми бил…

Мария погледна нагоре, за да спре течащите сълзи по лицето й. В полезрението й попадна ъгълът с наченки мухъл и тя се извърна. Не й беше до хигиенни навици точно в този момент. Минути по-рано – да, с удоволствие би грабнала парцала, за да убие тези непобедими микроби, но после звънна телефона…

– Да не го бях вдигала по-добре! – подсмръкна тя и се изправи.

Той се обади, за да й пожелае весела Коледа. Голяма Коледа, няма що! Мария щеше да има прекрасен празник, ако не беше този…

– Ужасен телефон! – изкрещя тя и го хвърли на леглото.

Холивудския жест с разбиване на апарата в плочките, а още по-ефектно – в прозореца, би бил много по-конкурентен за премията Оскар, но финансовите й годишни баланси не позволяваха подобна режисура. За това апаратът се търкулна по възглавницата и спря под смразяващия й поглед. Все едно той беше виновен за нейната “дълбока” радост.

Не се беше обаждал от месеци. Николай, не телефонът. Месеци, в които Мария чакаше без да смее да го признае дори на себе си. Месеци, в които като по поръчка по кината излезе “Черният лебед” и всички до побъркване обсъждаха балета. А тя мразеше балета! С всичките пачки, балерини и нежни реверанси. С всичките стъпки “па”, плиета и батмани, взети заедно. И тази омраза не беше основана на липса на естетически вкус у Мария. Просто твърде много й дойде.

Твърде много щастие, в което беше трудно да се повярва. От къде се сгромоляса и защо беше толкова голямо? Отговор нямаше, имаше само голямо и неочаквано щастие. И грамадна любов. Финна като балета, страстна като операта на Пучини. Мария не беше свикнала с всичко това. Тя знаеше, че всеки човек заслужава да бъде оценен, обичан, пазен, но напоследък беше отвикнала. И изведнъж се появи Николай. Един такъв прекрасен и усмихнат, с блестящите стъкла на очилата си, през които я гледаха сивите му очи и грамадна чанта на фотоапарата.

Имаше само едно НО, нея той не снимаше.

– Не мога да те снимам, разбери, не се получава – казваше той и навеждаше глава с виновно изражение на закъснял в час ученик.

И разбира се, това нямаше никаква значение. Нали имаше любов, голяма и неочаквана. Толкова нереална, че беше трудно да се повярва. До момента, в който същия този телефон не звънна с думите му:

– Тя се върна.

“Тя” беше кодовата дума за Балерината. Балерина, дошла от нищото, пленила го и заминала там, от където се беше появила. В едно неизвестно нищо. Една вечер, пиян от червено вино, той разказа всичко на Мария. Кратка и пълна с мистериозни и изключително романтични моменти история, според самия Николай. Иначе си беше обикновена и невпечатляваща история за кратка и непълноценна връзка, според Мария. Нищо особено, поредна любовна драма, новина нямаше. Тръпка, сигурно „да”, но това са искри, които се предават между двама души, неподлежащи на преразказ от един математически точен младеж.

Тя дойде и тя си отиде. Ето че се върна, малко преди гадния филм с черни лебеди да заплува из интернет пространството и всички псевдо-киномани да започнат с оценките си за него.

Всичко стана много бързо. Мария събра нещата му и още прекрачвайки прага Николай пое сака си. Той не се възпротиви. Пое го с досадно наведената си глава и беззвучните му устни казаха “съжалявам”. Тя дори не го гледаше. Погледът й усилено изучаваше тавана, през който съседите най-редовно наводняваха малката й стаичка и мислеше, че препаратът за мухъл все пак не действа. Трябваше нов…

Беше виждала прекалено много раздели в живота си, за да си позволи да плаче отново. Сега всичко трябваше да се случи по сценарий:

Действие I:

Героите научават “страшната” новина.

Действие II:

Разделят се.

Действие III:

Вратата се затваря.

Действие IV:

Мария плаче. В близък план.

Край.

***

– Весела Коледа, Мария! – чу в телефона тя и стомахът й се сви. Точно “весела” тя нямаше да бъде. Това тя знаеше със сигурност.

Мобилният с тъжно угасналият дисплей продължаваше да лежи на възглавницата, притихнал и с явни надежди, че тя ще спре да го забелязва. Не се получи. С рязко движение Мария отвори капачето и извади сим-картата. Нямаха общи познати, нямаше от къде да намери телефона й. Звукът на прерязана пластмаса прозвуча в стаята. Нямаше да има повече обаждания…

***

– Мамо, виж как мога – крещеше дете през цялата детска площадка.

Мария погледна към русокосата си дъщеря, която обичайно висеше надолу с главата и с изненада установи, че тя се мъчи да й демонстрира батман.

Усмивката й замръзна, не беше ходила на балет от години, откакто…

Болката в стомаха се върна за секунди и сякаш Мария се беше провесила в главата надолу от катерушката, вместо дъщеря си. Брезата до нея, наведе клоните ниско, но тя не видя как те, под напора на силния вятър, минаха на милиметри от лицето й. За миг, светът изключи осветлението, а когато отново “се включи”, тя видя Николай, ръцето му, поемащи сака, плакатите на „Черния лебед” из целия град…

– Миличка, трябва да се прибираме, вече стана късно. – подскочи тя, премигвайки често, за да прогони видението и мисълта за него.

– Но, мамо, нека още си поиграя. Виж аз съм барелина! – смееше се дъщеря й.

– Казах “не”… – започна Мария и чу познатия шум.

Точно зад гърба й щракна затворът на обектива. На пети тя се завъртя на 180 градуса и ахна. През блестящите стъкла на очилата я гледаха сивите познати очи.

В тишината, брезата отново свали клони, кланяйки се пред срещата.

– Може ли да те снимам,… “мамо”? – каза тихо Николай.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s