20-годишните търсят, 20-годишните четат

Преди няколко месеца попаднах на спор, интелигентно наречен дискусията за културния сблъсък между поколенията на 20- и 40-годишните. Реших и аз да се изкажа (къде сте тръгнали без моето мнение!:), но уви! текстът ми не мина през ситото на редактора, който може би не го е видял въобще. Така или иначе отговор не получих, а желанието да се изкажа не се изпари. И тъй като си имам собствена “лична” медия, реших да го публикувам тук.

Нашумелият руски психолог д-р Андрей Курпатов в книгата си „5 мита за големия град” обяснява феномена „самота сред множеството”, толкова разпространен в Русия през последните години. Лесно и просто той казва, че трудно могат да си съжителстват поколения, които в различен етап от живота си са вярвали в различни неща. Нашите баби, възпитани и похлупени от комунизма, в който до посиняване са защитавали „общото благо”, сега изпадат в крайна трудност да разберат как така се борим „за себе си.”

Като цяло няма голяма значение дали ще си говорим за Русия или България, ясно е едно – и тук, и там комунизмът е оказал необратими повреди върху човешката психика. И ако винаги сме разсъждавали за това как той е повлиял върху политическа система, не винаги сме се питали какво влияние е оказал върху междуличностните взаимоотношения.

20 срещу 40. Понякога ми се струва, че вторите ни кълнат с думите: „Да бяхте живели тогава, щяхте да знаете”. Но ние знаем! Знаем и помним опашките и непрекъснатата липса, знаем и виждаме вас, объркани, смазани, загубили личното си мнение, забравили искреността, правото на мнение и глас, възможността да имаш личен избор с или без аргументация … .Вие трябваше да се научите да се смеете отново, да вярвате в бъдещето, да мислите самостоятелно. А ние? Ние имаме тази свобода от малки, ние имаме въздуха на рекламата и безкрайните слогани, но нашето поколение „Жадува за повече”[1] и „Върви напред”[2].

Непрекъснато ми се налага да споря с 40 и 50-годишни и аз не се уморявам да им задавам въпроса: „Защо си мислите, че ние нищо не знаем за „онова време”?”

Родени малко преди и след 1989 година, ние имахме уникалния шанс да играем на криеница в свят, който се разрушава и едновременно се преражда. Свят, който неочаквано отворихте към всичко, при това с такава главоломна скорост, че сега не знаете как да затворите вратата и се обръщате към нас като виновни за случилото се. Вече не сме. Вашите грешки и правилни постъпки не влияят толкова на случващото се, идваме ние – свободни и мислещи. И не бъркайте – младите знаят. Нещо повече, те знаят какво е комунизъм не само от разказите ви, те четат за него.

Шокиращо е, но аз зная кой е Солженицин, кой е Радой Ралин, знам още много писатели и поети, български и руски, за които съседката по чин не е и чувала. Но това е тя. И между нас с нея има огромна пропаст – на знанието. Защото скоро тя ще бъде една от малцината, които не четат.

20-годишните си дават сметка, че за да се ориентират в този огромен поток на действия и събития, те трябва да се обърнат назад, да прелистят няколко страници от сценария, за да схванат сюжета. И докато някои 40-годишни са се отказали да гледат този филм, ние сме повече от готови да го продължим.

Затова четем.

Съвсем скоро се срещнах с една възрастна двойка издатели у нас и искрено ги попитах:

–          Как мислите, младите сега по-малко ли четат от вас?.

–          О, не! Напротив! Те четат повече, защото имат какво, имат и от къде да го открият.

Вярно е, аз така усещам настоящето, в него присъстват знанията. И книгите. Но за да направиш нещо, ти трябва да усетиш нуждата от него. Ние я усещаме. Виждаме обърканите лица на възрастните, виждаме безумните изказвания на властта, виждаме книгите пред нас и разбираме, че тази обърканост ще трябва да я променим ние – 20-годишните, искащите промяна. Затова отваряме и четем. И Солженицин включително.


[1] Dare for more. – мото на Pepsi

[2] Keep walking. – мото на Jonnie Walker

Advertisements

2 thoughts on “20-годишните търсят, 20-годишните четат

  1. Интересно какво е разбрал 20 и няколко годишният внук на Радой Ралин от написаното от дядо му? Не личи да е много… А предполагам го е чел.

    Мисълта ми е, че чак такива разлики по тази ос (“възраст”) няма. Всяко поколение си има своите Ралиновци и Димитър-Стояновци, в едно или друо съотношение.

  2. “Шокиращо е, но аз зная кой е Солженицин, кой е Радой Ралин, знам още много писатели и поети, български и руски, за които съседката по чин не е и чувала. Но това е тя. И между нас с нея има огромна пропаст – на знанието. Защото скоро тя ще бъде една от малцината, които не четат.”

    Дано!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s