Фандаго

Загледана в прегръдка на коне,
пречупени във приказно танго.
Сред пясъка стоя на колене
и шепна си безспир: “фанданго”.

Зад мен са облаците – кули прашни,
пред мен луна с размер на камион.
А сред очи унили и безстрашни,
сърца умрели има милион.

И аз вървя по пътя зел самотен,
трънлив и кален, пътят мой.
“Фанданго” шепна тихо си по спомен
и търся в думата измислена покой…

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s