Приказка за фотонните криви, интелектуална собственост и други подобни непонятни неща

“Преуспяващият човек отдава по-голямо значение на това да прави правилните неща, отколкото да прави нещата правилно.”
Питър Дракър

Когато съм ядосана обичам да казвам думи, чието значение не знам. Сега съм ядосана.
“Фотонна крива”, “кавак”, “магазинаж”, “левитация”. Повторението е майка на знанието, само че колкото и да си ги повтарям, аз няма рязко да науча значението на повечето от тях.

Причината е просто, когато човек е ядосан, той не мисли адекватно. Така, както той мисли в този момент, по-добре да не се мисли въобще. Това е мисленето на собственическо, притежателно чувство тип “на мен да ми е добре, ти се оправяй”. Когато човек е ядосан, начина, по който той разсъждава е именно насочен към собственото му добруване. И ничие повече! Аз и точка. А след мен и потоп да има, хич не ме интересува.

Тази седмица, аз с нескрит интерес наблюдавам споровете, които се породиха около ратифицирането на АСТА. Нескрит, защото моята позиция беше ясна от самото начало, а интерес, защото презряно наречената в една публикация “площадна политика” (впрочем тази същата е и прародителката на настоящата ни демокрация!), зае позиция и започна твърдо и сигурно да я отстоява. А аз наблюдавам всичко това и “харесвам” публикации, които ми се струват по-правилни.
Само че сега се ядосах. И всичките думи, чието значение не знам просто се врязаха в съзнанието ми. Защото в един момент се оказа, че ние нямаме нищо, но делим всичко. И най-вече не само го делим, но претендираме, че онези другите, следва да бъдат наказани, задето са посегнали върху нашето.

Ето откъс от есе, което днес предадох в НБУ:

” Един приятел музикант не понася споровете за авторското право. Неговата теория, която е рядка и наистина специфична, няма да му донесе нито стотинка. Просто, защото той вярва, че изкуството не е притежание. Той вярва, че ти си избран, за да създадеш нещо и точно ти да получиш вдъхновението да го напишеш, нарисуваш, заснемеш. Но оттам нататък, резултатът не е твой. Той е на Вселената и на всички хора, които имат усета за това изкуство. 

Логиката му не носи пари. До толкова, че на концерти, хората питат: „А къде може да си платим?”. Така се наложи да има каса, за която научат само онези, които много искат да платят.”

Приятелят ми е истински. Така де, той наистина ми е приятел и се казва Николай Димитров. Истината е, че и вие го познавате и съм убедена, че сте се възхитили на таланта му. Да, този човек наистина го има. Талантът.

Ники свири в групата X-R@Y, пише книги, стихове и песни и вярва, че умението да прави всичко това е дарба, която е получил от Бога. Затова Ники от няколко месеца е направил сайт, в който е качил цялото си творчество. Или поне онова, което счита, че е годно за слушане, четене и гледане. Напълно безплатно.

А сега ми обяснете кой греши. Писмото на Тринайсет творчески организации и съюзи, които бранят с гръд и чест “разработване в съвременни условия на ефективни механизми и процедури за защита и правоприлагане в областта на интелектуалната собственост”  или Ники. В случая и аз.

Защото излиза, че ние си говорим как талантът е от Бога, как искрата ни докосва и ние започваме да творим. А в следващия момент се оказва, че трябва да се борим за нашата “интелектуална собственост”. От кого? От какво? Как? Нима един талантлив музикант, чиято песен е “обрана” от феновете няма да напише друга? Нима един автор, чието стихотворение е “откраднато” няма да напише друго?

Знам, че темата е болна. Болна е, защото в България ЗеРеТе, т.е. законът за радио и телевизия, дори не съдържа графа интернет. Законът, който трябва да регулира случващото се в мрежата, дори не спомена съществуването й. И знам, че ние, които по принцип не тачим законите, много искаме да имаше няколко реда именно в този, за да има “добро” и “зло”, което да следваме.

Но няма. И интелектуалната собственост изведнъж се превръща в крехка принцеса, която трябва да браним.

Няколко примера освен този за Ники:

  • ЯRсен Василев – носителят на голямата награда София Поетики 2012, записа аудио-книга на последната си стихосбирка “Андрогин” и я разпространява из интернет. Безплатно!
  • Валентина Маринова – написа една от малкото на брой детски книги през 2011 година. И я качи в интернет за всеобщо четене. Безплатно!
  • Спектаклите на ХаХаХа Импро театър са напълно неповторими. И можеш да ги гледаш напълно: Безплатно!

Сега ще последва “логичното” обяснение, че това са прохождащи писатели и артисти, които няма как да съберат платена публика, но тогава ще ви припомня за касата, която се наложи да си направят X-R@Y, защото хората все пак искат да си плащат. И искам да ви попитам пак – как така талантът ни е от Бога, а плодовете му, които по пътя на логиката са безкрайно много, трябва да се защитават. И дали талантът не ни е даден, за да носи светлина и радост, а не тази собственическа злоба, която предвижда непрестанно делене. На мое и твое.

И последен въпрос, който възниква от само себе си – може би просто Божията искра на таланта не винаги попада в правилните ръце? И дали точно талантът следва да ни храни и облича? Или той просто е даден, за да творим?

Защото излиза, че аз разбирам тази логика точно толкова, колкото разбирам и от фотонни криви…

Advertisements
This entry was posted on February 3, 2012, in Uncategorized. Bookmark the permalink. 2 Comments

2 thoughts on “Приказка за фотонните криви, интелектуална собственост и други подобни непонятни неща

  1. “Сега ще последва “логичното” обяснение, че това са прохождащи писатели и артисти, които няма как да съберат платена публика,”

    Е, то има и писатели, които са станали милионери, а си пускат творчеството за свободно четене.
    Не в България за съжаление.

    А ето какво мисли по въпроса Любомир Николов:
    http://narvi.zavinagi.org/?p=359

    За любителите на фантастиката, фентъзи и на книгите игри – име, което няма нужда от представяне.

  2. Като съм почнал да спамя, да продължа:

    “дали точно талантът следва да ни храни и облича? Или той просто е даден, за да творим?”

    Всъщност, защо не?
    Много хора се хранят и обличат, благодарение на някакъв талант. Човек може да е виртуозен шофьор (има такива), или феноменален зъботехник. Или гениален програмист. На много хора работата им е призвание и те имат талант за нея. Творчеството е частен случай.

    От друга страна, плодовете на творчеството са за обществена “употреба” и да се заключват под 15 катинара, не е добре.

    Но за да могат творците да дадат всичко от себе си трябва да са материално осигурени .
    Въпросният Любо Николов например има идеи за много романи, които не може да напише, защото времето му отива за да си изкарва хляба по друг начин. Други писатели също са така. (да речем Григор Гачев, Николай Теллалов , Петър Тушков)

    Но те не се притесняват да си пускат за свободно четене произведенията, де.

    Да не се повтарям, при мене умувах по въпроса, с представителите на Човешката библиотека заформихме нещо като дискусия, от която надявам се да се родят полезни идеи.
    Ако имаш твои идеи, ще се радваме много да ги споделиш.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s