Смея да бъда сама

‎”Голото ми тяло заслужава само този, който е видял голата ми душа…”

Чарлз Чаплин

– Сватосах нашия приятел Тодор с една моя приятелка.

–  Наистина ли? Как?

–  Е, по Facebook.

–  ???

–  Еми съджестнах* му я, писали са си и сега са заедно.

Малко предистория – Тодор беше сам, сам като шушка преди седмица и половина. Сега е с гадже, съджестнато във Facebook.

Този разговор, който проведох тази сутрин с мой колега, ме хвърли в джаза, както се шегувахме в гимназията. Не съм толкова глупава и дори знам какво е БИАД, но не е същото. Това е малко като с рака. Знаеш, че има такава болест, но тя някак не те засяга, докато не чуеш диагнозата от устата на твоя лекар. Та и в този случай аз зная, че има ограничени хора, но все си мисля, че те не са от моите познати.

Разберете ме правилно, не обиждам никого и дори като се замисля, „ограничен“ не е правилното определение. Те нямат нещо, което да им липсва, те просто не желаят да се развиват. И отново, разберете ме правилно, аз не съм против социалните мрежи. Те са уникално изобретение, спестяващо пари, време и нерви. И аз определено не съм против тях, нито против виртуалната комуникация въобще. Обявявам се като краен противник на страха от самотата, защото най-силно ме жегна изречението на колегата ми: „Е, той нали е самичък тя и тя е сама.“ Чудесно! И като са самички това означава, че трябва да тръгнат с първия срещнат, пардон, с първия съджестнат във Facebook?!

Ядът ми си има конкретна дефиниция и тя е много простa – срамуваме се да бъдем сами. О, да, готови сме да бъдем с някого, когото познаваме едва седмица и нямаме никаква идея дали ще си подхождаме. За нас не е важно да имаме градивна връзка, с която ще създаваме нещо или най-малкото ще се развиваме. Боже опази, какви са тези неща! Готови сме да прекараме месеци и години с някого, към когото после няма да се обърнем по име и ще твърдим, че сме пилели времето си, дишайки един и същ въздух с него. Но не, не и сами!

Защото самотата е клеймо. Самотата е стандарт за не-качество. Тя е критерий за ненужност, несъвместимост, непохватност и дори своеобразна форма на неправилност. Неправилност в този свръх “правилен” и “подреден” свят.

Самотата е стандарт, с който мнозина не искат да бъде публично „наградени“. Не само това, те нямат смелостта да бъдат сами. Чуждото мнение се оказва онази структуроопределяща съставка, с помощта, на която ние си проправяме път в живота. Иначе не става. Без чуждата дума по темата не можем. Поне някои от нас. Онези, които вярват, че са много достойни, но искат някой непрекъснато да им го повтаря. Онези, които вярват в своята значимост за света, но не са убедени, че ако им се случи нещо, това ще трогне значително същия този свят. Именно затова те имат нужда от псевдо-приятели, с които ще водят своите псевдо-разговори. Имат нужда от измислени и крайно „подходящи“ половинки, с които заедно да си измислят връзките. 50%, от които завършват с омраза и отчаяние, което се точи в месеци раздяла. Отново поради страх от самота.

Не, аз не съм против влюбването от пръв поглед, социалните мрежи и спонтанните комуникации. Аз се обявявам против страха ни да кажем смело: „Търся подходящия за мен човек. С когото ще градим, а не рушим. Заедно. И докато не намеря онова, което търся, се осмелявам да бъда сам.“

* съджест (англ. suggest) – функция във социалната мрежа Facebook, която позволява да предлагаш запознанство на свой приятел на друг приятел от списъка ти

Advertisements
This entry was posted on February 29, 2012, in Uncategorized. Bookmark the permalink. 7 Comments

7 thoughts on “Смея да бъда сама

  1. “И като са самички това означава, че трябва да тръгнат с първия срещнат, пардон, с първия съджестнат във Facebook?!”

    А от къде знаеш, че е ” първия съджестнат”? Може много други да е имало.

    Може просто да са си допаднали хората, това че се е случило посредством ФБ няма нищо общо.
    Всъщност каква е разликата, ако двама души се срещнат на еднодневна екскурзия и за няколко часа решат, че си допадат, или ако се запознаят във ФБ и по постовете си, по стила, коментарите и т.н се опознаят много по-добре предварително?

    Не знам, за конкретния случай, може и нещата да са както ги описваш.

  2. bozho,
    Съгласен съм с теб, че можеш да опознаеш някой само по публикациите, НО при положение, че искаш от него да градите писмено приятелство.
    Човек не се ражда в интернет през флопи диск или принтер, а се явява под слънцето от друг човек. Затова, ако желаеш реални отношения с някой, ще се наложи да се опознаете очи в очи, защото едно е да пишеш анонимни изречения в сайтове, друго е да общувате лично. И двата варианта са добри, но зависи какво търсиш.

  3. Всеки от нас избира какво да направи с шепата пшеница – да опече хляб или да ги засее…

  4. Упрек?
    В никакъв случай.
    Всъщност коментарът ми е леко встрани от основната идея на поста, така че го оттеглям.

  5. Анастасия, можеш ли в отделен пост да направиш ретроспекция, в която обясняваш след колко време “познанство” в тебе се заражда идеята да “тръгнеш” с някого. Можеш да акцентираш на последните 2-3-4 момчета примерно. Мерси.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s